Читать «Шогун» онлайн - страница 82

— Да, но — ще има ли място за всичко?

— Върнете топовете на варварския кораб и го запечатайте. До три дни ще пристигнат галери и ще го изтеглят до Йедо. Що се отнася до мускетите, барута и снарядите, то има… — Хиромацу замълча, измъквайки се от капана, който — както внезапно осъзна — му бе поставен.

— На галерата има достатъчно място за петстотинте мускета — беше му казал Торанага в Осака. — Както и за барута и за двадесетте хиляди сребърни дублона. Оставете оръдията на палубата, а платното в трюмовете на варварския кораб. Нека говори предимно Ябу, вие само му давайте заповеди, не му оставяйте време да мисли. Ала също така не се дразнете от него и не губете търпение. Той ми е нужен, но и оръдията, и корабът също ми трябват. Пазете се от клопките, които ще ви поставя, за да установи дали знаем с точност какъв е товарът — не бива да разкрие шпионина ни.

Хиромацу прокле неспособността си да играе тези така необходими игри.

— По въпроса дали на галерата ще има достатъчно място за товара — кратко рече той — най-добре ще ми кажете вие. Какво точно сте намерили на кораба? Колко са мускетите, снарядите и така нататък? Златото и среброто на кюлчета ли са или в монети?

— Дзукимото!

— Да, Ябу-сама?

— Донеси списъка.

По-късно ще се оправя с теб, закани се той наум. Дзукимото забърза да изпълни заповедта.

— Сигурно сте уморен, Хиромацу-сан. Може би ще приемете малко чай? Приготвили сме ви жилище, колкото и да не е достойно за вас. Баните тук не са като за такъв висок гост, но може би все пак ще се освежите?

— Благодаря. Много сте любезен. Малко чай и една баня биха ми се отразили чудесно. Но по-късно. Първо ми разкажете какво се случи от самото пристигане на кораба.

Ябу му предаде фактите, като пропусна само за куртизанката и момчето, което не беше от значение. По негова заповед Оми също разказа каквото знаеше, като пропусна личните си разговори с Ябу. Мура и той разказа на какво е бил свидетел.

Хиромацу погледна към пушека, който още се виеше над кладата.

— Колко пирати останаха?

— Десет, господарю, заедно с водача.

— И къде е той сега?

— В дома на Мура.

— Какво прави? Какво беше първото, което направи, след като излезе от ямата?

— Отиде право в банята, господарю — бързо отговори Мура. — А сега спи. Като убит.

— Този път май не се е наложило да го носите на ръце.

— Не, господарю.

— Значи бързо научава уроците. — Хиромацу отново погледна Оми. — Смятате ли, че ще може да бъде научен на добри обноски?

— Не, не съм сигурен, Хиромацу-сама.

— Вие бихте ли могли да измиете от гърба си урината на врага?

— Не, господарю.

— Нито пък аз. Никога. Варварите са много странни кора. — Хиромацу отново се замисли за кораба. — Кой ще надзирава товаренето?

— Племенникът ми, Оми-сан.

— Добре. Оми-сан, искам да потегля, преди да се стъмни. Капитанът на галерата ще ви помогне да ускорите работата. Всичко трябва да стане бързо — най-много за три пръчки.

Времето, за което една благовонна пръчка изгаряше на пепел — приблизително час — беше единица мярка за време.

— Да, господарю.

— Защо не дойдете с мен в Осака, Ябу-сан — предложи изведнъж Хиромацу, като че ли тази мисъл току-що му бе хрумнала. — На Торанага-сама ще му бъде много приятно да получи подаръка лично от вас. Моля, заповядайте, място има достатъчно. — Когато Ябу понечи да откаже, той го остави да говори известно време, както бе инструктиран от Торанага, след което отряза: — Настоявам! В името на господаря Торанага настоявам да дойдете! Вашата щедрост трябва да бъде възнаградена.