Читать «Шогун» онлайн - страница 818

— А! Възможно ли е? Възможно ли е, Анджин-сан?

Блакторн видя как очите на Торанага светнаха — той изглеждаше силно заинтригуван.

— Да. Ако имам… — Но не можа да си спомни как беше на японски „дърводелец“.

— Ако Торанага-сама даде хора да правят кораб. Да, мога.

И новият кораб вече започна да придобива конкретни форми в мислите му. По-малък — доста по-малък от „Еразъм“. Около деветдесет-стотонен — с по-голям не би могъл да се справи, защото досега не беше строил сам цял кораб, макар че Олбан Карадок старателно го бе обучил на корабостроително дело. Бъди благословен, Олбан! — възторжено благодареше той на стария си учител. Да, като начало ще започна с деветдесет тона. „Златното руно“ на Дрейк имаше горе-долу такава водоизместимост, а като си спомня само през какви премеждия премина! Ще мога да разположа двадесет оръдия на палубите и това ще е достатъчно, за да… Исусе Христе, оръдията!

Той рязко се извъртя и се вторачи в развалините на кораба, но в следващия миг съзря погледите на Торанага и останалите и осъзна, че досега им е говорил на английски.

— Извинете, господарю. Мисля много бързо. Големи пушки — там на кораб, нали? Трябва да ги взема бързо!

Торанага размени няколко думи с хората си, после пак се обърна към него:

— Самураи казват: всичко от кораба е в лагера. Някои неща извадени от морето по време на отлив. Сега в лагер. Защо?

На Блакторн му олекна.

— Мога направя кораб. Имам големи пушки — убивам враг. Торанага-сама може намери барут?

— Да. Колко дърводелци? Какво трябва?

— Четиридесет дърводелци, ковачи, дъб за греди — имате ли дъб? Освен това желязо, стомана, а ковачница сам ще си построя и ще ми трябва майстор… — Той отново разбра, че говори английски. — Извинете. Пиша на хартия. Внимателно. И мисля внимателно. Моля ви, вие дадете хора за помощ?

— Всички хора, всички пари, от които имате нужда. Веднага. Корабът ми трябва. Веднага. За колко време ще го построите?

— Шест месеца.

— О! А по-бързо?

— Не, съжалявам.

— По-късно ще говорим още, Анджин-сан. Какво друго казва Марико-сама?

— Малко още, господарю. Дава пари да помогне за кораб — пари на Марико-сама. Също казва: много съжалява, ако… ако тя помогнала мои врагове разрушат кораб.

— Какви врагове? Как да разрушат кораба?

— Не казва кой, не казва как, господарю. Нищо ясно. Само много съжалява. Марико-сама казва сайонара — сбогом. Надява се сепуку послужи на Торанага-сама.

— Да, послужи ми много добре.

— Да.

Торанага му се усмихна:

— Радвам се, че сега всичко е добре, Анджин-сан. И-и-и, Марико-сама беше права. Не се тревожете за това — посочи той овъгления корпус. — Постройте нов кораб — веднага. Боен кораб, нали разбирате?

— Много разбирам.

— Този нов кораб — може ли да победи Черен кораб?

— Да.

— Догодина? Черен кораб?

— Възможно.

— Ами екипажът?

— Моля?

— Моряци?

— Моряци? Артилеристи?

— А! До друга година аз обучавам мои васали. Артилеристи, не моряци.

— Можете да си изберете, които моряци искате — от цяло Кванто.

— Тогава догодина възможно. — Блакторн се усмихна широко. — Догодина възможно? Война? Ще има война?