Читать «Шогун» онлайн - страница 41

Джеймс Клавел

— Напълно си прав — съгласи се Шпилберген. Той все още беше много слаб, ала силите му вече се възстановяваха. — Мисля, че е трябвало да се посъветваш с Бакус, лоцмане. В края на краищата той е нашият главен търговец. Много го бива да преговаря с туземци. Подайте ми водата, казах!

— Нямаме вода, Паулус. — Ван Нек помръкна още човече — Не са ни дали нито храна, нито вода. Нямаме даже кофа, в която да пикаем.

— Ами поискайте! И вода! Господи, колко съм жаден! Ей, ти! Поискай вода!

— Аз ли — учуди се Винк.

— Да, ти!

Винк погледна към Блакторн, ала той разсеяно гледаше към капандурата, така че Винк застана под нея и се провикна:

— Ей! Вие горе! Дайте ни малко вода! Искаме храна и вода!

Отговор не последва. Той отново се развика. Никакъв отговор. Останалите постепенно подеха виковете. Всички с изключение на Блакторн. Скоро ги обзе паника, от тясното помещение им призля и това пролича в гласовете — завиха като вълци.

Капандурата се вдигна и в отвора се подаде Оми. До него се виждаха Мура и свещеникът.

— Вода! И храна, за бога! Пуснете ни оттук — възобновиха се крясъците.

Оми махна с ръка на Мура, който кимна и тръгна нанякъде. След минута се върна, придружен от един рибар. Двамата мъкнеха някаква голяма бъчва. И изпразниха съдържанието й — развалена риба и морска вода — върху главите на пленниците.

Мъжете в мазето се разпръснаха и се опитаха да избягнат ливналата се помия, но не всички успяха. Шпилберген се давеше, някои се подхлъзнаха и други ги стъпкаха. Блакторн не помръдна от ъгъла, а само гледаше Оми с омраза.

Тогава Оми заговори. Долу се възцари уплашена тишина, нарушавана само от кашлицата и повръщането на капитана. Когато Оми млъкна, към отвора нервно се приближи свещеникът.

— Чуйте нарежданията на Оми-сан: ще започнете да се държите като възпитани хора. Няма да вдигате шум. Ако шумите, следващия път ще изпразнят отгоре ви пет бъчви. След това десет, после двадесет. Вода и храна ще ви дават два пъти на ден. А като се научите на добри обноски, ще ви разрешат да се изкачите в света на хората. Господарят Ябу милостиво помилва живота ви, но при условие, че ще му служите вярно. Всички освен един. Един от вас трябва да умре. На смрачаване. Вие ще решите кой. Но не и ти — посочи той Блакторн — Ти не влизаш в тази сметка.

Свещеникът, който се чувствуваше неудобно, си пое дълбоко въздух, поклони се на самурая и отстъпи назад. Оми надникна в дупката. Видя погледа на Блакторн и усети омразата му. Няма да е лесно да пречупя този мъж, помисли си той. Но нищо. Време има достатъчно.

Глава трета

Ябу се излежаваше в горещата баня, по-доволен и уверен от всякога в живота си. Корабът му бе разкрил богатствата си, а те го даряваха с власт, за каквато дори не бе мечтал.

— Още утре искам да свалите всичко на брега — нареди той. — Опаковайте наново мускетите в касите им. Замаскирайте всичко с мрежи и чували.

Петстотин мускета — ликуваше Ябу. С повече барут и сачми, отколкото имаше Торанага във всичките си осем провинции. Плюс двадесет оръдия, пет хиляда снаряда с колкото искаш муниции. Цели каси запалителни стрели. Най-добро европейско качество.