Читать «Преродена любов» онлайн - страница 12

Английският звучеше странно в устата на майка й, което подсказваше, че би се справила по-добре на Древния език. А поклонът, с който я удостои, при това напълно ненужно, беше някак на една страна заради травмата, каквато и да беше тя, причинила кривата й стойка.

Ароматът, който се носеше от нея, нямаше нищо общо с «Шансл». Освен ако наскоро не бяха въвели в производство нова серия «Трагедия».

— Добре съм — «неспокойна и отегчена» повече отговаряше на истината. — Къде отиваш?

— Да разтребя дневната.

Хекс едва се въздържа да не каже: «Не отивай там». Фриц не допускаше никой освен догените да върши каквото и да било в имението. И Ноуан, макар и дошла да се грижи за Пейн, живееше в стая за гости, хранеше се на масата заедно с братята и беше приемана тук като майка на една от шеланите. По никакви стандарти не представляваше част от прислугата.

— Да, ами. Би ли искала. — Да правят какво, почуди се Хекс. Какво изобщо биха могли да вършат заедно? Хекс беше боец. Майка й беше. призрак в телесна обвивка. Нямаше много общо помежду им.

— Не се притеснявай — отвърна кротко Ноуан. — Разбирам, че е неловко.

Във фоайето под тях проехтя грохот, като че се бяха скупчили облаци, беше започнала гръмотевична буря и бе рукнал проливен дъжд. Ноуан се сви на мястото си, а Хекс хвърли поглед през рамо. Какво, по дяволите.

Рейдж, известен още като Холивуд, а още и като най-едрия и най-красивия сред братята, направо скочи на балкона на втория стаж. В мига щом се приземи, обърна русата си глава към нея, а очите му пламтяха.

— Джон Матю се обади. Нуждаят се от всяка налична помощ в центъра. Въоръжи се и ще се срещнем на входа след десет минути.

— Иха! — промълви Хекс и плесна с ръце.

Когато се обърна отново към майка си, забеляза, че жената трепереше, но се стараеше да го прикрие.

— Всичко е наред — успокои я Хекс. — Добра съм в битките. Няма да ме наранят.

Прекрасни думи. Само че не това тревожеше другата жена. Емоционалната й решетка показваше страх... но от Хекс.

Ами да, като се имаше предвид, че тя бе наполовина симпат, естествено, че на Ноуан първо й хрумваше думата «опасност», а после «дъщеря».

— Оставям те — каза Хекс. — Не се тревожи.

Изтича обратно в стаята си, неспособна да пренебрегне факта, че в гърдите й се загнезди болка. Но пък не можеше да игнорира и действителността — майка й не я беше искала.

И все още не я искаше.

Кой можеше да я вини?

Изпод ръба на качулката на робата си Ноуан проследи как високата, силна и безпощадна жена, която беше родила, се втурва в битка с врага.

Хексания изобщо не даваше вид, че се притеснява от перспективата да се изправи лице в лице със смъртоносните лесъри. Всъщност реакцията й при командата на брата предполагаше, че това дори ще й достави удоволствие.

Коленете на Ноуан омекнаха при мисълта какво беше родила на белия свят — тази жена с мощ в крайниците и желание за мъст в сърцето. Никоя представителка на глимерата не би реагирала по този начин; но пък и никой не би я помолил за такова нещо.

Но у дъщеря й течеше кръвта на симпат. Най-скъпа Скрайб Върджин.