Читать «Преродена любов» онлайн - страница 11

Запъти се към спалнята, отвори дрешника и извади червената рокля, която беше носила на церемонията. Единствената рокля, обличана някога от нея. Трябваше да признае, че се наслади на начина, по който Джон със зъби я съблече от нея. И да, определено нощите, прекарани заедно, бяха прекрасни — първата почивка, която някога си беше позволявала. Единственото, което вършеха, беше да правят секс, да се хранят един от друг и да поглъщат вкусни ястия, после, след малко сън, повтаряха всичко отново.

Но сега Джон се беше върнал на бойното поле, където на нея не й се разрешаваше да се появи преди следващата вечер.

Ставаше дума само за двайсет и четири часа, за отлагане, а не за доживотна присъда. Какъв й беше проблемът тогава?

Може би лигавите женски принадлежности дразнеха кучката у нея без основателна причина. Не беше затворена в клетка, никой не я караше да се промени и вината за катастрофалния телевизионен маратон с участието на Кардашян си беше изцяло нейна. Колкото до разкрасяващите продукти, догените просто се опитваха да бъдат мили по единствения познат им начин.

Не се намираха много жени като нея. И то не само защото беше наполовина симпат...

Тя се намръщи и завъртя глава.

Остави коприната да се изплъзне от ръцете й и насочи вниманието си към емоционалната решетка отвън в коридора.

За нейните сетива на симпат триизмерната структура, изградена от тъга, загуба и срам, беше също толкова мрачна като сграда, покрай която можеш да минеш с колата си, да я огледаш или дори да влезеш в нея. За съжаление, в този случай носещата конструкция не подлежеше на ремонт, дупката в покрива не беше поправима и нищо не можеше да бъде сторено с повредената електрическа инсталация. Макар да виждаше емоциите на другите, все едно бяха домът им, не съществуваха строителни работници, които да дойдат и да отстранят нередностите, нямаше водопроводчици, електротехници или бояджии за този тип аварии. Собственикът на дома трябваше да се справя сам със счупеното, повреденото и пробитото. Никой друг не можеше да го стори вместо него.

Когато пристъпи навън в коридора със статуите, Хекс почувства как собствената й малка къща се разтриса. Облечената в роба накуцваща фигура пред нея беше майка й.

По дяволите, още се чувстваше странно да го изрече дори само мислено... и някак не пасваше.

Тя прочисти гърло.

— Добър вечер. ъъ.

Не й се струваше редно просто така да изтърси «мамен» или пък «мамо» или «майче». Изпитваше неудобство да я нарече и Ноуан, името, под което беше известна. Но пък как да наричаш жена, която е била отвлечена от симпат, принудена с жестокост да зачене и после, хваната в капана на биологията, да роди последствията от преживените мъчения?

Малко име: Аз. Фамилия: Съжалявам.

Ноуан вървеше с качулка, покрила лицето й.

— Добър вечер. Как се чувстваш?