Читать «Аз, вещицата» онлайн - страница 406

Тя се подчини и отгърна на двайсет и девета страница. Очите й се замъглиха от сълзи, когато започна да чете.

„Тя води ловците и със същата страст преследва богохулниците и грубите към земята. Не се заблуждавайте от красотата на нимфата, защото тя може да се впусне и в жестока гонитба, може да приеме всяка форма, дори на див звяр, стига да поиска.“

Думите извикаха образа на богинята Диана — ясен, ярък и непокорен. Край лицето й се виждаха прозрачни криле, а шията й бе богато украсена със сребро и диаманти. От огърлицата й висеше един-единствен червен рубин, който на фона на бледата й кожа приличаше на капка кръв.

В работната стая на изгрев-слънце той й бе обещал да намери начин да й съобщи, че Даяна е добре.

— Благодаря ти, Матю. — Сара целуна книгата и бележката и ги хвърли в празното огнище. Произнесе заклинание, с което запали огън. Хартията пламна бързо и краищата на книгата се нагънаха.

Тя се взира известно време в огъня, след това излезе, остави предната врата отключена и повече не се обърна назад.

След като вратата се затвори, от комина върху горящата хартия падна старинно сребърно ковчеже. От него се изсипаха две стъкленици с кръв и живак се завъртяха върху повърхността на пламналата книга, преди да паднат до решетката. Просмукаха се през мазилката на камината и поеха към сърцето на къщата. Когато го достигнаха, къщата въздъхна с облекчение и от нея се разнесе забравен и забранен аромат.

Сара пое дълбоко хладния нощен въздух, докато се качваше в караваната. Сетивата й не бяха достатъчно изострени, за да доловят уханията на канела и трънка, на орлови нокти и лайка, които се стелеха наоколо.

— Всичко наред ли е? — попита спокойно Ем.

Сара се пресегна над клетката на Табита и стисна коляното й.

— Напълно.

Фей завъртя ключа и пое по алеята към черния път, който щеше да ги отведе на магистралата. Заговориха къде да спрат да закусят.

Четирите вещици бяха прекалено далеч, за да видят промяната в атмосферата около къщата, когато стотици нощни същества вдъхнаха смесената миризма на вампир и вещица, както и бледозелените облачета на двата призрака в стаята до кухнята.

Бриджит Бишъп и бабата на Даяна гледаха след отдалечаващото се превозно средство.

„Какво ще правим сега?“, попита бабата на Даяна.

„Каквото винаги сме правили, Джоана — отвърна Бриджит. — Ще помним миналото и ще очакваме бъдещето.“

1

Едно от имената, с което вещиците наричат есенното равноденствие в чест на божество от уелската митология. — Б.пр.

2

Според алхимиците Зелен лъв и Черен дракон са символи на два от етапите при получаване на злато. — Б.пр.

3

Става въпрос за английския писател Джон Фаулс (1926–2005), автор на романа „Жената на френския лейтенант“ (1969), преведен в България като „Грешницата от Лаймриджис“. Той е учил в „Ню Колидж“ в Оксфорд непосредствено след Втората световна война. — Б.пр.