Читать «Дъщеря на Империята» онлайн - страница 18

— Червените ръце от Братството на цветята, господарке. Наемни убийци без клан. Фанатици, които вярват, че да убиеш или да умреш, е единствената молитва, която бог Туракаму приема. Когато приемат поръчка, се заклеват да убият жертвата или да умрат. — Спря за миг, а градинарят направи инстинктивен жест за защита от зли сили. Хората се бояха от Червения бог. Кейоке продължи цинично: — Разбира се, братството предлага уникалните си способности на могъщите само ако платят солидна цена. — Намръщи се и добави: — А хамоите нямат претенции към душите, които ще отправят молитва към Туракаму.

— Защо не съм чувала това досега?

— Те не са част от нормалната вяра в Туракаму, господарке.

Не е от нещата, за които бащите разказват на децата си, които не са наследници. — Гласът на Накоя беше леко обвиняващ.

Вече беше твърде късно за обвинения обаче.

— Започвам да разбирам защо казахте, че има неотложни неща за обсъждане — каза Мара. Очакваше, че ще я отведат вътре, и се обърна към покоите си, но старата жена я спря. Мара я изгледа с недоумение.

А в следващия миг Папевайо коленичи пред нея, извади меча си и й го подаде с дръжката напред. Сянката на церемониалната порта скриваше лицето му.

— Господарке, моля за позволение да си отнема живота.

Тя го гледаше с неразбиране.

— Какво молиш?!

— Оскверних свещената градина на Акома, господарке.

Деянието на Папевайо не й беше направило впечатление, изместено от опита за убийство. Беше влязъл в градината, за да я спаси, с пълното съзнание, че такова нарушение ще му донесе смъртно наказание.

Мара не знаеше какво да отвърне. Кейоке се опита деликатно да й обясни действията на Папе.

— Ти нареди аз, Накоя и Джикан да не те придружаваме в градината, господарке. Не спомена Папевайо. Той се скрил до церемониалната арка и като чул борба, изпратил градинаря да ни викне и влязъл.

Командирът на войските на Акома демонстрира рядък изблик на чувства към другаря си — устата му се изви леко, сякаш засвидетелстваше задоволство от победа след трудна битка. След миг намекът за усмивка изчезна.

— Знаехме, че подобен опит за убийство е само въпрос на време. Жалко, че убиецът избра това място. Папе знаеше каква цена ще плати, ако влезе.

Кейоке беше съвсем ясен. С влизането си в градината Папевайо бе обидил предците на Мара и заслужаваше смъртна присъда. Но ако не бе влязъл, щеше да се случи нещо много по-лошо. Ако последната от Акома бе загинала, всички негови близки и познати щяха да останат без дом, в положението на робите и престъпниците. Всеки воин щеше да постъпи по същия начин. Животът на Папевайо беше жертван за честта на Акома. Кейоке казваше на Мара, че Папе е заслужил воинска смърт, като е избрал да защити господарката си и всички, който обича, пред собствения си живот. Но мисълта снажният воин да загине само заради наивността й беше непоносима.

— Не — каза инстинктивно Мара.

Папевайо реши, че му е отказано позволението да умре без срам, и наведе глава. Черната коса се спусна над очите му, когато той вдигна меча и без да трепне го заби в земята пред краката на Господарката. Градинарят кимва на двамата си помощници с видимо съжаление. Те извадиха въже и се приближиха от двете страни на Папевайо. Единият започна да завързва ръцете му, а другият ловко преметна въжето през един дебел клон.