Читать «Прелестен мрак» онлайн - страница 12
Ками Гарсия
Песента изчезна. Знаех прекалено много, за да я пренебрегна, но знаех и как реагира Лена всеки път, когато се опитвах да заговоря за това.
— Това е просто песен — казваше тя с пренебрежение. — Не означава нищо.
— Както „Шестнайсет луни“ не означаваше нищо, така ли? Тя е за нас.
Нямаше значение дали го знаеше или дали беше съгласна с мен. И в двата случая това беше моментът, в който Лена минаваше от защита в нападение и разговорът излизаше извън контрол.
— Искаш да кажеш, че е за мен. Светлина или Мрак? Дали аз ще се превърна в „твоята“ Сарафина? Ако вече си решил, че ще стана Мрак, защо не си го признаеш?
И тук аз казвах нещо глупаво, за да сменя темата. Докато накрая просто се научих да не казвам нищо. Затова не говорехме за песента, която звучеше в главата ми. Както и в нейната.
„Седемнайсет луни“. Не можехме да го избегнем.
Песента беше за Призоваването на Лена, за момента, в който щеше да стане Светлина или Мрак завинаги. Което означаваше само едно: тя не беше Призована. Все още. Златно за „да“, зелено за „не“? Знаех какъв е смисълът на песента — златните очи на тъмните чародейци или зелените на светлите. След нощта на рождения ден на Лена, нейната Шестнайсета луна, се опитвах да се убедя, че всичко е свършило, че няма да бъде Призована, че е някакъв вид изключение. Защо това да не беше възможно, след като всичко друго в нея беше толкова изключително?
Но не беше. „Седемнайсет луни“ беше доказателство. Чувах „Шестнайсет луни“ месеци наред преди рождения ден на Лена, предвестник на наближаващите събития. Сега думите се бяха променили отново и се сблъсквах с друго зловещо пророчество. Изборът трябваше да бъде направен, а Лена не го направи. Песните никога не лъжеха. Поне досега не ни бяха подвеждали.
Не исках да мисля за това. Но докато поемах по дългото нанагорнище, което водеше към портите на имението „Рейвънуд“, дори стържещият звук на гумите по чакъла изглежда повтаряше тази истина, от която не можехме да избягаме. Ако ни предстоеше Седемнайсетата луна, значи всичко е било напразно. Смъртта на Макон е била напразна.
Лена все още трябваше да се Призове към Светлината или към Мрака и да предопредели съдбата си завинаги. За чародейците нямаше връщане назад, те не можеха да сменят страните, след като веднъж изберяха къде да застанат. И когато най-накрая тя направеше своя избор, половината й семейство щеше да умре заради това. Светлите или тъмните чародейци, всички до един; проклятието обещаваше само едната страна на рода й да оцелее. Но в семейство, където свободната воля на поколения чародейци беше пренебрегвана и те бяха Призовавани от Светлината или Мрака на шестнайсетия си рожден ден, без да имат никаква възможност да се противопоставят, как се предполагаше Лена да направи такъв избор?
