Читать «Стингър» онлайн - страница 39

— Знам.

Тайлър се изправи и изгаси фенерчето.

— Мисля, че имаш застраховка, нали? При Доджър?

— Точно така. — Додж Крийч беше агент на Тексаската автомобилна застрахователна агенция и имаше канцелария на втория етаж на банката в Пъкъл. — Макар че не знам как да опиша злополуката. Не знам дали нещо подобно е предвидено в застраховката ми.

— Старият Додж ще намери начин. Той може да накара и камъка да пролее сълзи.

— То е още тук, мамо — съвсем спокойно каза Стиви. — Чувам го да пее.

Тайлър и Бес я погледнаха, след това се спогледаха.

— Мисля, че Стиви е малко разстроена — обясни Джеси. — Всичко е наред, миличко. Ще си тръгнем веднага щом господин Мендоза…

— То е още вътре — повтори детето. Този път гласът му прозвуча твърдо. — Не го ли чуваш?

— Не — отговори Джеси. — И ти също. Искам да престанеш да си измисляш, чуваш ли?

Стиви не отговори. Продължаваше да гледа към камионетката, като се опитваше да разбере точното място, откъдето идваше мелодията.

— Стиви? — извика я Бес. — Хайде ела при мен да дадем бучка захар на Суийтпи, съгласна ли си? — Тя порови в джоба си и измъкна няколко бучки захар. Светлокафявият кон се приближи към нея в очакване на угощението. — Една сладка бучка за едно сладко конче. Хайде, Стиви, ела и му дай една, искаш ли?

Обикновено Стиви подскачаше от радост при такава възможност, но сега поклати глава. Не искаше да се откъсне от музиката на вятърните камбанки. Направи още една крачка към камионетката, преди Джеси да я спре.

— Я виж тук — каза Тайлър и се наведе до спуканата дясна гума. Върху калника се беше образувал мехур. Той отново запали фенерчето и го освети. — Тук има нещо. Май е прогорило метала.

— Какво е? — попита Джеси. След това добави: — Стиви! Не се приближавай толкова!

— Не е голямо. Случайно да имате чук?

Джеси поклати глава и Тайлър опита с юмрук. Удари по мехура, но предметът не помръдна. Пресегна се навътре в калника, а Бес се обади:

— Внимавай, Тай!

— Това нещо е хлъзгаво от маслото. Ама здравата е прилепнало.

Той го хвана и дръпна изведнъж, но ръката му се изплъзна. Избърса се в работния си комбинезон и опита отново.

— Маслото никога няма да се изпере! — тормозеше се Бес, но въпреки това се приближи, за да може да наблюдава какво става.

Мускулите на рамото на Тайлър се напрегнаха и изпъкнаха, но той продължи да дърпа.

— Мисля, че помръдна. Чакайте, сега ще опитам с все сила. — Пръстите му се впиха в предмета и той рязко го дръпна.

След още няколко секунди онова изскочи от вдлъбнатината, която беше направило в калника, и остана в ръката му. Беше абсолютно сферично и той го извади навън като перла от черупката на мида.

— Ето го. Мисля, че то е причинило повредата.

Наистина беше като гюлле, само че голямо колкото юмручето на Стиви, черно като абанос, гладко и без никакви надписи на повърхността.

— Трябва да е пробило и гумата — каза Тайлър и се намръщи. — Сигурен съм, това е проклетото нещо. Голямо е колкото дупката, но…

— Но какво? — попита Джеси.

Тайлър подхвърли предмета нагоре и после го улови.