Читать «Стингър» онлайн - страница 38

„Господи! — помисли си Джеси и почти се изсмя. — Трябва да си сложа шапката, преди мозъкът ми да заври.“ Но погледа й се плъзна отново към синьо-зеленото нещо, заседнало в пясъка, и към другите парчета наоколо. „Стига — каза си тя. — Само защото не можеш да го оприличиш на нещо познато, не означава, че е от открития космос! Прекалила си с научно-фантастичните филми, които хващаш от сателита късно през нощта.“

Яхнали големия златистокафяв кон, Тайлър и Стиви почти бяха стигнали до тях. Тайлър беше едър мъжага, скоро прехвърлил шейсетте, с обрулено лице, прорязано от бръчки, и буйна като грива побеляла коса, мушната под смачкана фуражка на Конфедеративната армия. Той пръв слезе от Суийтпи и с лекота свали Стиви от коня. Приближи се да разгледа камионетката отблизо и силно подсвирна.

— Направо може да отпишете мотора — каза. — Даже и Мендоза няма да може да закърпи такава дупка. — Преди да тръгнат, телефонираха на Мендоза и той обеща да тръгне до половин час, за да изтегли камионетката на буксир.

— Такива парчета има разхвърляни навсякъде — каза му Бес. — Виждал ли си някога подобно нещо?

— Никога! — Тайлър се беше пенсионирал в тексаското енергоснабдяване. Сега се занимаваше с писане на доста сполучливи романчета за един ловец на престъпници, за които е обявена награда, на име Барт Съдника. Бес си прекарваше времето в рисуване на пустинни цветя и растения. И двамата се отнасяха към Суийтпи като към бързо израснало кутре.

— И аз също — призна си Джеси.

Тя видя Стиви да приближава. Очите на малкото момиченце отново бяха широко отворени и то гледаше втренчено, сякаш изпадаше в транс. Джеси я беше прегледала в къщата на Лукас, но никъде не бе открила следи от наранявания.

— Стиви? — Тя нежно произнесе името й.

Звукът на вятърните камбанки привличаше момиченцето, беше приказен, успокояващ. Трябваше да разбере откъде идва този звук. Детето понечи да заобиколи майка си, но Джеси го хвана здраво за раменете, преди да стигне до камионетката.

— Недей се цапа с това масло. Ще ти похаби дрехите.

Тайлър беше с работен комбинезон и не го беше страх, че може да се изцапа. Беше любопитен да разбере какво бе пробило такава дупка в капака и двигателя, затова бръкна с ръка и започна да опипва.

— Внимавай да не се порежеш на нещо, Тай — предупреди го Бес, но той изръмжа и продължи да бърника.

— Имаш ли фенерче, докторе?

— Да, ей-сега ще ти го дам. — Във ветеринарната си чанта Джеси имаше писалка-фенерче. — Не пречи на господин Лукас — каза тя на Стиви, която разсеяно й кимна. Взе си чантата от камионетката, намери фенерчето и го подаде на Тайлър. Той го щракна и освети дупката.

— Божичко! Каква бъркотия! — възкликна. — Каквото и да е било, минало е точно през двигателя. Потрошило е всички клапани.

— Можеш ли да видиш какво е то?

— Не мога. — Той премести фенерчето. — Трябва да е било твърдо като гюлле и бързо като светкавица. Май се е изпарило някъде тук. Голям късмет си извадила, докторе, че не с минало през резервоара или предпазната стена.