Читать «Стингър» онлайн - страница 33

Страните на Ванс почервеняха от гняв. Все едно че отново стоеше лице в лице с Луис на бойното поле на Кортес парк. Някъде дълбоко в него стомахът му се свиваше от страха, който изпитваше дебелото момче.

— Нещо не ми харесва тонът ти, момче! Аз имам грижа за ренегатите. А ти дръж твоите пънкари от тази страна на моста след мръкнало, разбра ли?

Неочаквано Рик Джурадо се отдръпна на около два метра, наведе се и взе нещо от земята. Ванс видя, че това беше червеното петле. Мексиканчето се приближи до колата, хвана петлето над предното стъкло и го стисна силно със здравите си ръце. То се разкряка и запърха с крила и накрая изпусна една сиво-бяла курешка, която се стече надолу по стъклото.

— Ето отговора ми — предизвикателно каза момчето. — Курешка за курешка.

Ванс изскочи от колата, преди миризливата течност да се стече до капака. Рик отстъпи две крачки, пусна петлето и се стегна да посрещне връхлитащата буря. Петлето изкукурига немощно и побърза да се скрие зад един храст от юка.

Макар да знаеше, че ще подпали фитила на динамита, Ванс посегна да хване момчето за яката, но Рик беше твърде бърз и лесно му се изплъзна. Ванс замахна напразно във въздуха и пред очите му отново изплуваха Луис и Кортес парк. Той измуча яростно и дръпна ръка назад, готов да нанесе юмручен удар на своя мъчител.

Преди да изтласка юмрука си обаче, чу затръшване на врата и момчешки глас, който запита на испански:

— Хей, Рикардо! Имаш ли нужда от помощ?

Веднага последва остър звук и юмрукът на шерифа замръзна във въздуха.

Той погледна към отсрещната страна на улицата, където на предните стълби на една разнебитена къща се беше появило тънко като върлина мексиканче с военни ботуши.

— Имаш ли нужда от помощ, човече? — отново попита то, този път на английски, след което вдигна назад дясната си ръка и бързо и умело замахна рязко напред.

Камшикът от волска кожа изплющя като фойерверк. Краят му перна една угарка в канавката и във въздуха се разхвърчаха късчета тютюн.

Времето сякаш спря. Рик Джурадо наблюдаваше лицето на Ванс, а то издаваше яростта и страха, които се бореха в душата му. После Ванс премигна и Рик разбра кой беше победителят в борбата. Юмрукът на шерифа се разтвори, той свали ръка и я прибра като счупено крило.

— Не, Зарра. — Гласът на Рик звучеше съвсем спокойно. — Всичко е наред, човече.

— Просто проверявам. — Карлос Зарра Алхамбра нави камшика около дясната си ръка и седна на стълбите на верандата с протегнати напред крака.

Ванс забеляза още две мексикански момчета да се приближават към тях по Втора улица. В долния край, където улицата свършваше сред камънаци и пелин, още едно момче стоеше на тротоара и наблюдаваше шерифа. В ръката си държеше железен лост за сменяне на гуми.

— Имаш ли още нещо да казваш? — подразни го Рик.

Ванс усети многото очи, които го наблюдаваха от прозорците на отвратителните къщи. Знаеше, че няма как да победи тук. Целият Бордъртаун представляваше един голям Кортес парк. Ванс погледна неловко към пънкарчето с камшика. Знаеше, че с това проклето нещо Зарра Алхамбра би могъл да извади очите на гущер. Той посочи с дебелия си пръст към лицето на Рик.