Читать «Стингър» онлайн - страница 281

Пекуин понечи да измисли нещо, но се спря. Рик щеше да разбере, че лъже.

— Съни… той се канеше да започне война с ренегатите. Щеше да направи да изглежда така, сякаш ренегатите палят къщите в Бордъртаун.

— Но те не ги палеха, а?

— Не, аз бях с него, когато запали огъня. — Пекуин вдигна рамене. — Просто искахме да действаме, това е всичко.

— Кажи за динамита!

Пекуин впери поглед в пода. Усещаше миризмата на кръвта, с която беше опръскана ризата на Рик отпред.

— Съни, аз и Пако Легранде прескочихме през оградата на мината. Преди два-три месеца. Просто се шляехме. Тогава намерихме бараката, в която са държали взривните капсули. Отначало си мислехме, че там има само празни сандъци, но Пако стъпи на една разхлабена дъска на пода и кракът му хлътна. Там долу, в калта, намерихме пръчките динамит и ги пренесохме.

— Да правите какво? Да вдигнете някоя къща ли?

— Не. — Пекуин се усмихна глупаво, оголвайки покрития си със сребро зъб. — Щяхме да вдигнем това място във въздуха, щом започнеше войната.

— Намерих пет пръчки динамит заедно с детонаторите в къщата на Съни Крауфийлд. Тя се намира от другата страна, в Бордъртаун — започна да разказва Рик на полковника. — Има също и много пушки и амуниции. Съни сега е едно от онези неща: в къщата му има дупка, но колко е дълбока и докъде стига — не съм проверявал.

— Къде е точното местоположение на тази къща? — попита Дофин.

— На Трета улица — каза Рик и си помисли: „Като че ли ще знаеш къде е това.“ — Точно до мястото, където се приземи космическият кораб.

— Това трябва да е най-близката точка, от която да стигнем до кораба на Стингър. Ди-на-мит — повтори Дофин. Мозъкът й намери определението: взривно вещество, оформено като малки цилиндри и взривявано с помощта на фитил. — Какъв точно е външният му вид?

— Прилича точно на билет за ада, ако не си внимателен с него — отговори вместо другите Кърт. Всмукна от цигарата и задържа дима в дробовете си. — Нещо като тази цигара, само че малко по-голямо. — Той изгаси фаса на пода. — Оставиш ли динамит с фитили и детонатори, без да го наблюдаваш, просто се молиш да бъдеш хвърлен във въздуха на ситни парченца.

— Някои от шашките май са били палени — каза Рик. — Палени, но не са се взривили.

— Негодни са. Ама точно тия шашки невинаги остават такива. Никога не си сигурен с тях, особено с тая евтиния, дето я купуваше старият Престън. Избухват, когато си искат, дори само като ги погледнеш накриво, а иначе може да ги гориш и с огнехвъргачка и те да си стоят и да си пушат пред теб.

Дофин не можа да разбере всичко, което каза мъжът, но знаеше, че даже и просто взривно вещество щеше да им бъде много полезно.

— Ще се нуждаем от въже — каза тя на Рик.

— Въжета има в изобилие в железарския магазин. Оттам можем да вземем и жица, за да съединим лампите.

— Значи първо ще отидем там — Том откачи една от акумулаторните лампи на стената. — Дайте да се организираме и да започнем да действаме.

— Искаш да кажеш да се прецакате и да ви убият. — Гласът на Роудс прозвуча толкова властно, че всички млъкнаха. — За бога, приличате на скаути, които се готвят за пътешествие сред природата! — Той се приближи към Том Хамънд и хвана пушката. — Какво ще правиш, ако нещо с метални нокти излезе от земята и сграбчи пушката? Или те стисне за гърлото? Ще свършиш, нарязан на парченца, или сам ще се вдигнеш във въздуха! Това ще върне ли Стиви, а? — Роудс хвърли гневен поглед към Дофин. — Така ще стигнеш ли до твоята планета?