Читать «Посетителите» онлайн - страница 146

— Някой проклет глупак е пуснал слух в Конгреса, че е имало огнево изпитание и че сме се натъкнали на нещо — каза Уайтсайд. — На руснаците няма да им трябва много време, за да го научат. И ако натиснат бутона…

— Този слух — рече президентът, — откъдето и да е плъзнал, ни послужи да задържим Конгреса стабилно зад нас. Ако не беше той, кой знае какво можеха да направят.

— Това е вече минало — наблегна Уайт. — Стореното — сторено. Ще трябва да се примирим. Както ви казах още отначало, не можем да се справим сами. Ако действаме разумно, зад нас ще застане и останалата част от света. Не сме отишли чак толкова далеч, че да загубим добрата воля.

— Дори на Русия ли? — попита президентът.

— Не знам какво ще направят, за да ни помогнат. Навярно повече, отколкото можем да очакваме. Но ако реагираме разумно, те ще държат пръстите си далеч от бутоните, за които говори Хенри.

— И какво друго? Какво точно имаш предвид? Как виждаш нещата?

— Според мен трябва да се съгласим по принцип, че посетителите представляват международен проблем и че трябва да се консултираме с други държави по отношение на създалата се тук ситуация. Струва ми се, повечето от големите държави разбират, че нито една страна, нашата или някоя друга, не е в състояние да се справи с такова положение, че то постепенно ще излезе извън националните граници, извън които и да било национални граници, и че ще се превърне в световен проблем. Смятам, че е настъпило време да поискаме помощ и сътрудничество от останалата част от света, от всеки, който би желал да помогне и да сътрудничи.

— Маркъс, разговарял ли си с някои от тези хора?

— Неофициално, да. Говореха предимно те, а аз слушах. Онези, с които разговарях, са убедени, че това, което се случи с нас, ще се случи рано или късно и с тях, освен ако проблемът или проблемите не бъдат решени.

— За какво сътрудничество става дума? Трябва да знаем. Ако ще правим проблема международен, трябва да знаем какво е мястото ни, какво можем да очакваме.

— Франция и Великобритания са готови да се включат — и да помогнат с каквото могат. Да направят каквото могат, за да подкрепят долара, и изобщо да направят всичко възможно. Япония проявява същото желание. Скандинавските държави чакат само една дума от нас. Западногерманците са готови, ако е необходимо, да отпуснат парична помощ.

— Искаш са кажеш помощ отвън? За нас!?

— Точно това имам предвид — потвърди Уайт. — Защо да се плашим от това? Носихме половината свят на гърба си толкова години. Възстановихме Западна Европа след Втората световна война. Това е само връщане на услугата. В противен случай проблемът ще стане и техен, и те го знаят. Останалата част от света не може да си позволи да ни остави да се провалим. Дори хората от ОПЕК ще ни подкрепят.

Президентът удивено огледа масата и възкликна:

— Боже Господи!

— Не става въпрос само да предотвратим краха си — продължи държавният секретар. — Става въпрос за разработването на нова система — нов политически модел, нова финансова концепция, навярно преосмисляне на цялата икономическа структура. Не само в Съединените щати, а в целия свят. Посетителите не само почти ни унищожиха, те промениха и положението навсякъде и ние трябва да намерим начин да оцелеем. Вече нищо няма да бъде същото. Струва ми се, че първото и навярно най-трудното нещо ще бъде честно да анализираме това, което се случи. Трябва да го разберем, преди да сме в състояние да преценим неговото въздействие.