Читать «ФОР» онлайн - страница 2

Която и да е. Всяка друга, само не Аскетите.

– Доволен съм – заявявам решително. Не ме интересува какво твърди тя... в тази стая не съм в безопасност. Няма безопасни стаи, няма безопасни истини, няма безопасни за изричане тайни.

Все още усещам как зъбите на кучето се впиват в рамото ми, как разкъсват кожата ми. Кимвам на Тори и се отправям към вратата, но точно преди да изляза, ръката ù ме хваща за лакътя.

– Ти си този, който ще трябва да живее с избора си – казва ми тя. – Всеки друг ще го преживее и ще продължи нататък, независимо какво решиш. Но не и ти.

Отварям вратата и излизам навън.

+ + +

Връщам се в столовата и сядам на масата на Аскетите, сред хората, които едва ме познават. Баща ми не ми разрешава да идвам на повечето събирания на общността. Твърди, че ще причиня разрив и ще направя нещо, което да накърни репутацията му. Все ми е едно. По-щастлив съм в стаята си в тихата къща, отколкото обграден от почтителни и извиняващи се Аскети.

Последствието от постоянното ми отсъствие обаче е, че другите Аскети са предпазливи спрямо мен, смятат, че нещо не ми е наред, че съм болен или пък безсмъртен, или просто странен. Дори тези, които ми кимат за поздрав, избягват очите ми.

Сядам, обхващам с ръце коленете си и докато другите ученици преминават през своя тест за установяване на наклонностите, наблюдавам останалите маси. Тази на Ерудитите е покрита с различни неща за четене, но не всички на нея учат – просто го демонстрират, а очите им се връщат на изписаното всеки път, когато усетят, че някой ги наблюдава. Прямите говорят шумно както винаги. Миротворците се усмихват, смеят се, вадят храна от джобовете си и я раздават наоколо. Безстрашните са буйни и шумни, висят по масите и столовете, облягат се едни на други, бутат се и се дразнят взаимно.

Исках която и да е друга каста. Всяка, но не и своята, където всички вече са преценили, че не заслужавам вниманието им.

Най-сетне една жена от Ерудитите влиза в столовата и вдига ръка, за да въдвори ред. Аскетите и Ерудитите притихват на мига, но ù се налага да изкрещи „Тишина!“, за да бъде забелязана от Безстрашните, Прямите и Миротворците.

– Тестът за установяване на наклонностите приключи – казва тя. – Запомнете, че не ви е разрешено да обсъждате резултатите си с никого, дори със семействата и приятелите си. Изборната церемония ще се проведе утре в Цитаделата. Преценете си времето така, че да пристигнете поне десет минути преди началото ù. Свободни сте.

Всички се втурват към изхода, освен нашата маса – ние изчакваме останалите да излязат, преди изобщо да се изправим. Знам пътя, по който моите Аскети ще тръгнат – надолу по коридора и през централните врати към автобусната спирка. Могат да останат там повече от час, пропускайки всички останали хора да се качат преди тях. Не мисля, че ще съм в състояние да понеса още от тяхната тишина.