Читать «Окованият нарцис» онлайн - страница 374

-Отведете ме от тук. - каза той.

-Промени формата си, Ричард, излекувай се. - казах.

Той само поклати глава.

-Не.

-Мамка му, Ричард.

Той само каза:

-Не. - тогава Джамил и Шанг-Да му помогнаха към вратата.

Гледах го, но не се опитах да го извикам обратно. Постарах се максимално да го игнорирах, докато клечах до скелетоподобното нещо, в което се бе превърнал Орландо Кинг. Знаех как да му върна енергияга и това би било привилно от само себе си, но Орландо искаше да умре, а Химера бе твърде опасен да бъде жив. Направих каквото Орландо желаеше и наложих спаведливост над Химера. Повиках магията си още един път и се прекарах през борещото се, крещящо нещо и освободих душата. Прелетя покрай мен като невидима птица и тялото издаде онзи дълъг приптящ дъх, което обикновено е последният звук. Орландо Кинг умра неразпознаем, освен ако не се проверят зъбните картони.

Мика ми помогна да стъпя на крака. Той бе обратно в човешка форма. Преди да срещна Химера бих казала, че промяната на Мика е по-гладка отколкото някога съм виждала. Той ме дръпна в кръга на ръцете са, а аз притиснах лице срещу голата кожа на шията му, вдишах мирисът на кожата му и ardeur се надигна вътре в мен, все едно бе очаквал. Призрачна тръпна премина през голата му кожа и той ми даде нервен смях.

-Не знам дали съм в настроение за това. Имах тежък ден.

Обвих ръце около неговия гръб, притискайки лице към гърдите му, да чуя биенето на сърцето му, силно и солидно. И без причина, за която да ми хрумне, започнах да плача и ardeur изчезна, отмит от сълзите и ръцете. Ръце не само на Мика, но ръце на вълци, хиени и леопардите, който ми се бяха подчинили и дойдоха да се бият. И най-накрая Зак и получовека, който се присъедини.

Те всички ме докосваха, маркирайки ме с миризмите си, сълзите си и техния смях. Смяхме се и плачехме, виехме и ръмжахме, правейки всеки звук, който можехме. Ричард изпусна страхотно победоносно парти.

Епилог

Ричард ме направи свой Болверк. Но повече не му бях приятелка. Дори не бях сигурно дали съм разстроена от това. Той е свободен да си намери друга лупа, макар да не съм сигурна дали глутницата ще се съгласи с него; те изглежда ме харесваха. Като Болверк на кланът Тронус Роки, първата ми делова заповед бе да екзекутирам Якоб. Парис бе все още жива по настояване на Ричард. Мисля, че е грешка, но той е Улфрик. Ох, добре.

Не станах космата при пълнолунието. Очевидно, Жан-Клод бе прав относно леопардите да са моето животно да призовавам, както и Деймиън да ми е вампирски слуга.

Получих сили на вампир господар. Иди го проумей.

Хората змии и Марко умряха по време на битката. Останалите от хората на Химера се присъединиха към техните животински груби. Имаме превръщаческа коалиция за подобни разбирателството между групите. Аз към директор, макар да се опитах да не бъда. Мика и неговия пард остана в града.

Мика и аз се срещаме, ако наричаш споделянето на легло и дома ми срещане. Но не съм оставила Жан-Клод. Срещам се и с двамата. Аз съм човешкия слуга на Жан-Клод и не мога повече да крия това. Жан-Клод също не бе ужасен от стореното от мен на Орландо Кинг. Той бе доволен. Доволен, че сме спечелили, доволен, че всички оцеляхме. Той и Мика изглежда се разбират добре, засега. Продължавам да очаквам и последната капка да падне и целия ад да се разтвори между тях, но дотук добре.