Читать «Застрашеният вид» онлайн - страница 77

„Няма такова нещо като завинаги“.

Това бяха думи, които бе казала Гейли съвсем към края. Фейт вдигна глава и се загледа в огледалото. Големите й светлокафяви очи, толкова подобни на очите на сестра й, я гледаха, но не й казваха какво да прави.

Когато тя излезе от банята, Оскар беше с гръб към нея — седеше на ръба на леглото и ровеше в куфара си, който бе на пода в краката му. Тя още веднъж се спря пред спринцовката. Трябваше само да я вземе. Можеше да я забие във врата или в рамото на Оскар и той изобщо нямаше да усети какво става. Ако успокоителното и отровата си свършеха работата, тя щеше да успее да изчезне далеч преди някой да го намери.

Но още веднъж се отказа от спринцовката. Не можеше. Дори и при тези обстоятелства, дори на него.

Вместо това грабна металната кофичка за лед от другото шкафче. Бързо, за да не изгуби кураж, скочи и я стовари с всичка сила в тила на Оскар.

— Ей, аз — избърбори той изненадан. После се срути като марионетка с отрязани конци, плъзна се от леглото и падна върху отворения си куфар.

Фейт остана така за момент, вкаменена, вторачена в него, с кофата за лед в ръка. Гърдите му се повдигаха и се спускаха, което доказваше, че е жив. Тя почти очакваше той да скочи, да се нахвърли върху нея и всичко да приключи.

Но Оскар не се помръдна. Стъписана от собственото си дело, тя изтърва кофичката за лед на леглото и закри уста с двете си ръце, като се молеше да не повърне или да не припадне. После усети, че времето изтича, и се хвърли към телефона, като прескочи лежащия по очи Оскар, за да стигне до него. Набра с треперещи пръсти местната полиция.

— Д-д-добър ден — каза с пресипнал глас, който и самата тя не можа да познае. — Трябва да съобщя за престъпление. Конференцията за околната среда — някой трябва незабавно да провери доктор Арельо — не позволявайте на охраната да ви спре. Много е важно да му се окаже медицинска помощ колкото се може по-скоро — беше му инжектирана змийска отрова, определено от отровен вид, но не знам точно какъв. Така че ще ви трябва проба за идентификация или универсална противоотрова… — не беше сигурна дали не бе твърде късно, но трябваше да опита.

— Разбирам — служителят прозвуча леко изненадан и може би се усъмни. — Къде се намира жертвата?

В един панически миг Фейт не можа да се сети за името на хотела на Арельо. После изведнъж изскочи в паметта й и го каза.

— Добре — каза спокойно служителят. — А вие откъде се обаждате, госпожице?

И Фейт, вечното добро момиче, което цял живот си бе оправяло леглото, бе писало домашните си, бе уважавало по-възрастните, и този път послушно си отвори устата да отговори. Но новата Фейт, тази личност, родена току-що в новата игра, чиито правила не знаеше, но трябваше да играе, дойде на себе си и се спря тъкмо навреме.

— Ммм… аз съм… някъде другаде — заекна тя. — Трябва да затварям. Довиждане.

Затвори телефона с паническото усещане, че я следят подозрителни очи. Обърна се и забеляза, че гълъбът я гледа с кръглите си черни очички. Тя също го погледна и той отлетя, пляскайки с криле.