Читать «Игра на смърт» онлайн - страница 17

— Трудно ми е да ти кажа.

— Тревожа се за теб.

Какъв смисъл имаше всичко това? Тя не беше нито първата, нито щеше да е последната, макар и той да бе убеден, че повече няма да има друга.

— Иди да поспиш — рече той и добави: — Ще ти бъде от полза.

Пета глава

След като успешно беше преодоляла още едно препятствие, когато уреди да й донесат детско креватче, като бе удостоена само с любопитен поглед от портиера, Лекси си даде сметка, че това, което й предстоеше, нямаше да бъде никак лесно. Приютена в хотелската си стая в безопасност, тя премисли всичко, което беше направила. Когато жената остави бебето в ръцете й, тя не бе имала никакво намерение да го задържи. Едва когато стана катастрофата, бе се почувствала завладяна от инстинкта да предпази бебето, така естествено, сякаш ставаше дума за топло одеало. Това е извинение, помисли си тя и леко целуна бебето по главичката. Тук не ставаше дума за открадване на бебе, което е на друга жена, аргументира се тя, тук ставаше дума за спасяването на едно човешко същество, на което му е било вероятно писано да умре заедно със същия онзи човек, който го бе дарил с любов.

Защитата, ваше благородие, твърди, че майката на детето е дала да се разбере какви са нейните желания, когато е пъхнала бебето си в ръцете на една непозната. Това, ваше благородие, е едно сбъднато чудо, въпрос на съдба, изумително съвпадение на обща потребност.

Обвинението, ваше благородие, твърди, че това бебе е човешко същество, което принадлежи на другите, което има минало, настояще и бъдеще, което генетично е свързано с поколения хора, които имат права над това дете. Що се отнася до майката, ваше благородие, тя в най-лошия случай е злощастна жертва на собствените си погрешни убеждения. Внезапно всякакви съмнения изчезнаха от ума на Лекси. Това бебе беше една неопетнена „чиста дъска“, на него му предстоеше ново начало, на това малко същество му се предлагаше втора възможност за живот от една жена, която със сигурност знаеше, че нейният собствен върви към своя край. Съзнателно или подсъзнателно жената, която й беше подала бебето, бе предусетила, че Лекси ще го поиска от мига, в който го бе поела в ръцете си.

Сега обаче бе изправена пред фактическото положение. Започна да си съставя списък на това, което трябваше да свърши. Документи, помисли си и си отбеляза в бележника. Как би могла да се върне в Съединените щати без паспорт за бебето, или поне ако името му не фигурира в нейните документи, така както в документите на приятелите й фигурираха имената на малките им деца? Спомни си за Ник и леко се усмихна. На него винаги му се струваше много забавно как за французите няма друго, което да обичат повече от това да слагат печати в официалните документи — колкото повече бюрократични документи и канцеларщина, толкова по-добре. Но какво щеше да стане, ако Ник бе при нея, когато й подадоха в ръцете бебето? Със сърцето си Лекси знаеше, че на него никога не би му минало през ума да задържи Крисчън. Тя седеше тук с непознатото дете, за което щеше да се грижи, и още беше разтърсена от бомбената експлозия, а мислите й я върнаха към покойния й съпруг.