Читать «Игра на смърт» онлайн - страница 14

Когато стигна до своята сграда, той набра кода, като чукаше върху бутоните на малката кутийка, закрепена в камъка отдясно на входа. Тежката метална врата се отвори с щракване и той прекоси павирания вътрешен двор, премина през няколкото двойни стъклени врати и се изкачи по два реда стълби, застлани с килим. Отключи вратата на своя апартамент и влезе.

Апартаментът бе малък, състоеше се само от две големи стаи, които той бе предпочел заради високите тавани и работещите камини. Реми беше успял да съхрани впечатлението за простор и свободно място, като разположи там само най-необходимото оскъдно обзавеждане. Единствената мебел във всекидневната беше голямо и грубо френско бюро, на което работеше и върху което бяха поставени компютърът му, принтерът и телефонът. От двете страни на бюрото имаше два дървени стола с облечени в кожа облегалки. Освен тях имаше и два доста поизносени английски фотьойла, както и малка масичка на един крак. Прозорците, високи от пода до тавана, със сложни месингови дръжки, по цялата стена от едната страна гледаха към малкия вътрешен двор, където решетъчна конструкция скриваше фасадата на съседната сграда. В кухнята, която той рядко използваше, имаше машина за еспресо, износена дървена дъска за рязане; две медни тенджери и един тиган висяха на коркова дъска на стената, имаше също няколко различни чинии и прибори за хранене, наредени на спретнати купчини върху плота от черен мрамор. В спалнята, по средата на стаята, беше поставено старинно легло в стил ампир, ценна находка от битпазара. До леглото, на пода, имаше месингов лампион, както и голяма инкрустирана маса, върху която бе струпана купчина книги. Прислужницата филипинка, която идваше всяка сутрин за час, беше получила указания да сменя кърпите и чаршафите всеки ден, това му беше навик, останал от дълги години пребиваване по хотели. В апартамента му липсваше любимото му пиано и тази липса бе още един симптом на унинието му. Беше го оставил в Берлин, като накрая бе казал на съседите си, че няма нищо против те да го вземат.