Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 235

Те продължиха да се движат в същата посока, навели глави заради провисналите греди. Матюс предположи, че вървяха на север, обратно към сърцето на централната част на града. Приютът? Стаята, в която Вандърхорст беше окачил телата? Накъде?

— Ти си я спасил, нали?

— Млъквай!

— Спасил си я от него и този, когото имам предвид, не е Лени Нийл.

— Не знаеш нищо за това.

— Така ли? Той пиеше до самозабрава, нали? Критикуваше те как управляваш корабчето и ловиш риба, въпреки че именно неговата некомпетентност проваляше улова. Неговата, а не твоята. А после Мери-Ан е пораснала, превърнала се е в красива млада жена и тримата сте излизали заедно с корабчето. И той се е възползвал от това, нали? Възползвал се е от нея. Както е бил пиян. А ти си бил от другата страна на преградата и си бил принуден да слушаш цялото това унизително нещо. И на следващата сутрин погледът й е бил мъртъв, а ти си бил обзет от гняв, какъвто никога преди не си изпитвал. Но той е бил едър, свадлив мъж и ти не си можел да му се противопоставиш. Дори когато си му предлагал нещо, той те е удрял по главата. И двамата сте били целите в синини. Ти и Мери-Ан, нали? Тези синини са били знаците му на уважение. Колко дълго продължи това, Феръл? Месеци? Години?

Психоложката млъкна, защото осъзна, че младежът бе спрял на няколко крачки зад нея с насочено към краката му фенерче и наведена пораженски глава. Беше отбелязала още едно попадение. Тя заложи на това и пристъпи към него, като внимаваше оръжието й да остане скрито.

— Някой е трябвало да направи нещо и да го спре. Ти просто си направил каквото е било необходимо. — Дафни се поколеба, защото бе навлязла в най-опасната територия. — Единствената причина това да те разкъсва отвътре, Феръл, единствената причина то да не ти дава покой, е, че ти си добър човек. Лошите хора не усещат нищо. Но ти си се чувствал зле заради това, което си извършил, въпреки че то й е помогнало, въпреки че ти си я спасил. — Настъпи тишина, нарушавана от постоянното капене на вода някъде напред в мрака. — А тя е проявила неблагодарност и в момента, в който си я спасил, те е изоставила.

— Тя искаше да им кажа — чу се тихият глас на Уокър.

Матюс изпита едновременно чувство на победа и на ужас. Беше предполагала, че предателството на Мери-Ан се състоеше във факта, че бе отишла да живее при Лени Нийл. Сега знаеше, че катализаторът е бил друг.

— Продължавай да вървиш.

— Не можеш да избягаш от това. Можеш да ме прегазиш, можеш да ме хвърлиш от мост, но то ще продължи да те измъчва.

— Просто така се случи — каза той. — Случват се злополуки.

— Ти си я прегазил с колата, Феръл. Това не се случва просто ей така. То ще те измъчва, докато ние не те отървем от него.

— Няма никакво „ние“. Вече не.

— Тук сме двамата, Феръл. Погледни ме. Докосни ме, ако искаш. Аз все още съм тук. — Искаше да го примами по-наблизо.

Парчето стъкло си искаше своето. Това беше моментът — когато беше напълнила главата му с достатъчно образи, за да забави реакциите му. Но колената не искаха да й се подчинят.