Читать «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс» онлайн - страница 6
Джеймс Ролинс
Той сякаш се върна назад във времето, към събитията, случили се преди три месеца. Отново се озова в праисторическия свят на Калипсос, свит на прага на големия храм на Кукулкан, а Кралят на черепите, покрит с броня от сенки, не отделяше искрящи очи от него. Калверум Рекс бе зъл алхимик, посветил се на кръвната магия, който превръщаше различни природни създания в чудовища. Целта му бе да завладее цяла Пангея и да подчини всичките й обитатели на волята си. Джейк го бе спрял веднъж, беше застанал лице в лице с него и го бе предизвикал.
Сега същите тези очи отново се впиваха в Джейк. Той отвърна на погледа, а светът започна да помръква бавно, бавно, докато накрая момчето не виждаше нищо друго, освен тези пламтящи очи. Те сякаш прогаряха плътта му, пронизваха го до мозъка на костите, сковаваха тялото му и не му позволяваха да помръдне. Възпротиви се на това усещане, боеше се да не изгуби контрол над себе си, но тъкмо тогава прозвуча оглушителен клаксон. Съществото, оформено от черните пушеци, се разпадна в мига, в който ревът на клаксона премина във вой на пожарникарска сирена. В този миг светът се върна към предишното си състояние. Джейк се обърна тъкмо когато тежкият червен камион спря до бордюра.
Настъпи истински хаос.
Някой се зае да го преглежда, прокара ръцете си по цялото му тяло, сетне го замъкна настрани и го постави да легне върху една от пейките в парка. Нямаше и драскотина, ако не броим опърления перчем, който миришеше ужасно, между другото. Дори босите си крака не бе порязал на някое парче стъкло. Наметнаха го с дебело одеяло. И Брендън бе подложен на същата процедура.
През цялото това време Джейк не откъсваше поглед от горящия спортен салон. В сърцето на този огнен ад се изливаха водни струи, които приличаха на блестящи арки. Наблюдаваше дали огненият демон няма да се появи отново.
Смушка с лакът Брендън.
— Видя ли… вътре в училище… чудовище с огнени очи…
Брендън поклати глава, но го стори прекалено бързо и погледна партньора си, сякаш нещо с него не бе наред.
След като си пое дълбоко дъх, Джейк осъзна, че приятелят му е прав. Смайването и объркването сигурно бяха замъглили съзнанието му и бяха смесили кошмарите от Пангея с реалността.
Встрани от тях един полицай разпитваше свидетел, едър, широкоплещест мъж, хванал на каишка животинка, която приличаше на кръстоска между плъх и парцал за прах.
— …после колата полетя надолу по хълма, набираше скорост. — Мъжът посочи стръмния наклон по Холикок Лейн и описа с ръка траекторията на автомобила. — Прелетя покрай мен, профуча през кръстовището и се заби в прозореца. Страхотен късмет, че не уби никого…
Полицаят записа това в бележника си.
— И зад волана нямаше никого?
— Никого не видях — потвърди свидетелят.
Полицаят се намръщи и поклати глава.
