Читать «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс» онлайн - страница 2
Джеймс Ролинс
Най-сетне стигна до огромна зала, наподобяваща пещера. Това бе обширна сводеста камера, чиито стени бяха покрити с йероглифи. От залата излизаха други коридори, но Насър не можеше да откъсне погледа си от черните статуи, наредени покрай стените. Това бяха великолепни изображения на египетски воини от епохата на Старото царство. Всеки воин бе уникален на ръст, стойка, облик, но въпреки това всичките имаха нещо общо: изражението на ужас, застинало като маска на лицата им. Изпълнените им със страх погледи до един бяха втренчени в главата на каменната змия в центъра на помещението.
Тя бе висока колкото Насър. От издутата качулка в задната част на главата й ставаше ясно, че е кобра. Тази кобра обаче имаше
Приближи се, не вярваше на очите си.
Спря го дрезгав глас. Той прозвуча от тунела в далечния край на залата. Принадлежеше на човека, купил мълчанието на Насър, заплащайки болничното лечение на съпругата му. Парите бяха спасили живота й. Насър никога не бе съжалил за сделката, която беше сключил.
До този момент.
От самото начало бе сигурен, че онова, което непознатият търси, не е нищо повече от мит, от приказна вещ, за която се споменава в една мрачна легенда. Какво лошо имаше в това да позволи провеждането на разкопки на място, към което никой не проявяваше интерес, да позволи издирването на артефакт, който всички смятаха за измислица? И през ум не му бе минавало, че корпорацията Бледсуърт ще успее да го открие.
Така беше. То отговаряше на описанието в древната Книга на Тот. Там бе записано и името на камъка — Окото на Ра.
От сенките в тунела се протегна една ръка. Беше покрита с желязна ръкавица. Пръстите се разтвориха със скърцане.
Насър не можеше да не се подчини, затова запристъпя неуверено към статуята. Посегна към яркото трето око на змията. Когато пръстите му се присвиха около него, косъмчетата им настръхнаха. Насър се вцепени, почувства необикновената сила, излъчвана от камъка. Сърцето му заби силно, но в ушите му отново прокънтя същата заповед.
С неимоверно усилие на волята, Насър хвана камъка с две ръце. Трепна като ударен от ток, но бързо го извади от очната орбита. Запрепъва се назад и сведе поглед към предмета, който държеше в ръце.
Скъпоценният камък бе два пъти по-голям от юмрука му. Огнена светлина грееше по полираната му повърхност и хвърляше хиляди сенки. Насър притежаваше достатъчно познания по геология, за да определи, че това е огнен рубин, изключително рядък по тези места и с размери, които го правеха безценен. Кристалът бе съвършен, само от едната си страна имаше някакъв примес. Насър прокара пръст върху жилката от черен обсидиан, която минаваше през средата.
