Читать «Пътят на дракона» онлайн - страница 26

Усмихна се като изрисувана маска. Трупът на Безел сякаш помръдна рамене на треперливата светлина. Студено течение ужили голите бедра на Ситрин, а възелът в стомаха й се стегна толкова, че в устата й загорча на повръщано.

— Можеш да се справиш, мила моя — каза магистър Иманиел. — Вярвам в теб.

— Благодаря — промълви тя и преглътна.

Ситрин вървеше по ванайските улици със стегнат на топка стомах. Фалшивият й мустак беше от онези тънки рехави нещица, които съзряващите момчета си отглеждат с гордост. Дрехите й бяха сбиротък от ризи и жакети на Безел, преправени в уединението на банката, и каквито там евтини закърпени дрипи успяха да намерят с Кам. Не бяха посмели да й купят нищо ново. Косата й бяха боядисали с чай — резултатът беше безцветно мишо кафяво — и я бяха сресали напред, за да й скрива максимално лицето. Ситрин вървеше с широки крачки, както й беше показал магистър Иманиел, а в гащите си усещаше овързаната топка плат, напъхана там да й напомня, че би трябвало да има пишка.

Чувстваше се като последната глупачка, че и по-лошо. Чувстваше се като актьор с клоунска маска и огромни обувки. Чувстваше се като най-непохватния измамник в града, в целия свят. А всеки път, когато затвореше очи, трупът на Безел я чакаше. Викнеше ли някой на улицата, сърцето й подскачаше. Убедена бе, че всеки момент ще я застигне нож, стрела, тояга с оловен край. Ала улиците на Ванаи не й обръщаха внимание.

Ванаи беше зает с подготовката за война, навсякъде. Търговци заковаваха с дъски витрините си. Фургони и каруци задръстваха улиците — семейства, смятали да останат в града, сега бяха променили решението си и бързаха да се изнесат към провинцията, а други, които вече бяха заминали, се връщаха, решили, че тук ще е по-безопасно, отколкото на село. Викачи на служба при принца уведомяваха на висок глас гражданите за подкреплението, което новият съюзник на Ванаи е пратил насам, а престарелите тимзини, които по навик клечаха край кея, се смееха и казваха, че ще е по-добре да ги завладеят антийците, отколкото да ближат задника на Макиа. Хората се пръскаха пред плъзналите групи по мобилизацията като кокошки пред глутница вълци. А в Стария град високите тъмни богато резбовани врати на майстор Уил бяха отворени широко. Улицата беше пълна с каруци и фургони, с мулета, коне и волове. Керванът се събираше на площадчето. Ситрин си проби път през навалицата към майстор Уил.

— Сър — каза тя с тих глас. Майстор Уил не й отговори, затова тя го подръпна несмело за ръкава.

— Какво? — Старецът я погледна.

— Казвам се Таг, сър. Магистър Иманиел ме праща да карам неговата каруца.

Очите на майстор Уил за миг се разшириха и той хвърли поглед наоколо да провери дали някой не ги слуша. Ситрин се ощипа мислено. Не каруцата на магистър Иманиел. Банката нямаше каруца в кервана. Тя щеше да кара каруца с вълнени платове. Първата й грешка. Майстор Уил се изкашля и я хвана за рамото.

— Закъсня, момче. Помислих, че няма да дойдеш.

— Съжалявам, сър.