Читать «Пътят на дракона» онлайн - страница 12

— Така е.

Майстор Кит вдигна вежди в неизречен въпрос. Извън сцената и без грим беше човек с интригуваща външност. Имаше дълго лице и стоманеносива коса. Смуглият цвят на кожата му навяваше мисли за първокръвните, които живееха в пустинните райони отвъд Вътрешното море, а очите му бяха толкова тъмни, че сигурно имаше и южнярска кръв във вените, вляла се там преди две, най-много три поколения.

— Принцът иска да ме мобилизира в армията си — каза Маркъс.

— Не се учудвам — каза майстор Кит. — Вече загубихме двама колеги заради мобилизацията. Сандр още се обучава. Горкото момче става преди изгрев-слънце, за да си учи репликите.

— Предпочитам да нямам работа с принца — продължи Маркъс. — И стига да имам законен договор, проблемът може да отпадне от само себе си.

— Проблемът?

— Отказът да бъдеш мобилизиран води или до бойното поле, или в гроба. А аз няма да изляза на бойното поле от страната на Ванаи.

Майстор Кит смръщи чело, при което бухлатите му вежди се извиха като гъсеници.

— Ще прощавате, капитане, но… Искате да кажете, че за вас това е въпрос на живот или смърт?

— Да.

— Доста спокоен ми се виждате.

— Не ми е за пръв път.

Актьорът се облегна назад и сплете пръсти върху плоския си корем. Изглеждаше замислен и сериозен, но и заинтригуван също. Маркъс отпи дълга глътка от бирата. Имаше вкус на мая и меласа.

— Едва ли ще мога да скрия и двама ви — каза майстор Кит. — Вас може и да успея. Има си начини да промениш външността на човек. Но как да скрия тралгун толкова далеч на запад? Ако принцът ви търси, боя се, че приятелят ви ще е като червено знаме, което развявате над главата си. Ще ни хванат.

— Не искам от вас да ни включите в трупата си — каза Маркъс.

— Така ли? — попита майстор Кит. — За какво говорим тогава?

На другата маса дългокосата жена се качи на стола си, скърши снага в благородна стойка и започна да декламира литургията на свети Анциан, като фъфлеше комично. Другите се разсмяха, всички освен Ярдем, който само се усмихна широко и помръдна с уши. Кари. Казваше се Кари.

— Искам вашата трупа да се присъедини към мен. Има един керван, който пътува за Карс.

— Ние сме пътуващ театър — каза майстор Кит. — Карс е хубаво място за артистите, а и не сме били там от години. Но не виждам как нашата компания ще ви помогне.

— Принцът арестува хората ми. Надявам се вие да ги заместите. Искам да се правите на охрана.

— Говорите сериозно.

— Да.

Майстор Кит се засмя и поклати глава.

— Ние не сме бойци. Това, дето го виждате на сцената, са танци и шоу. Изправим ли се пред истински войник, ще се посрамим.

— Не искам да бъдете охрана — обясни Маркъс. — Искам да се правите на охрана. Бандитите не са глупави. И те си претеглят шанса като всеки друг. Керваните стават жертва на нападения по две причини — или защото нямат достатъчно охрана, или защото носят нещо, което оправдава риска. Ако облечем хората ти в кожени доспехи и ги въоръжим с лъкове, никой няма да знае могат ли да ги използват, или не. А товарът на кервана определено не оправдава разбойническо нападение.

— Така ли?