Читать «Пътят на дракона» онлайн - страница 11

Старецът играеше ролята на демонския крал Оркус и го правеше с такъв усет за изначалното зло на героя и с такъв патос, че публиката затаяваше дъх. А когато Алерен Човекоубиеца замахна с Драконовия меч и от гърдите на демонския крал рукна кръв, Маркъс инстинктивно посегна към собственото си оръжие.

Накрая, въпреки изричното предупреждение на стареца, доброто победи, злото беше наказано, а актьорите излязоха на сцената да се поклонят. Маркъс се стресна от силата на аплодисментите — навалицата се беше удвоила незабелязано. Дори Ярдем ръкопляскаше с гигантските си лапи, ухилен до уши. Маркъс извади сребърна монета от кесията под ризата си и я метна на сцената. Монетата издрънча силно върху дъските и след миг демонският крал Оркус се кланяше усмихнат под дъжд от пари. Накрая им благодари за щедростта и любезността толкова топло, че Маркъс продължи по пътя си с тази мисъл — за хора щедри и любезни.

Ранното есенно слънце се смъкваше към хоризонта, светлият град се обагряше в златисто. Публиката се пръсна на групички по зелената поляна. Маркъс седна на една каменна скамейка под дъб с жълти листа. Седеше и гледаше как актьорите превръщат сцената в обикновен фургон. Глутница първокръвни деца налази през смях фургона и бе прогонена с широки усмивки. Маркъс се облегна назад и се загледа в тъмнеещото небе през клоните на дъба.

— Имаш план — каза Ярдем.

— Имам ли?

— Да, сър.

Пиесата наистина беше хубава. Хубава и икономична. С малоброен актьорски състав. Алерен Човекоубиеца и неговият съратник. Благородната девица. Демонският крал Оркус. И още един, който поемаше епизодичните роли — на селяк, на демон или на благородник, — като си сменяше шапката. Пет души за цялата пиеса. Плюс двамата клакьори в публиката…

Общо седмина.

— Аха — каза Маркъс. — Май наистина имам план.

Седем души седяха на широката кръгла маса, пиеха бира и ядяха наденица със сирене, платени от топящите се авоари на Маркъс. От двамата клакьори тънкото момче се казваше Микел, а дългокосата жена — Кари. Младежът, изиграл ролята на юнака, се казваше Сандр, благородната девица на средна възраст беше Опал, съратникът на юнака беше Хорнет, а актьорът с епизодичните роли — Смит. Ярдем седеше при тях с топла усмивка на лице като хрътка, наобиколена от паленцата си.

На една по-малка маса Маркъс седеше с демонския крал Оркус.

— На мен пък — продължи с представянето Оркус — ми викат Китап рол Кешмет, покрай другите неща. Най-често — майстор Кит.

— Трудно ще запомня всички тези имена — каза Маркъс.

— Е, ние ще ви подсещаме. Не вярвам някой да се засегне — каза майстор Кит, — особено ако и занапред вие плащате пиенето.

— Сигурно си прав.

— Което ни води на въпроса, нали така, капитане? Едва ли сте ни събрали тук на ядене и пиене, воден единствено от несекващата си любов към сцената?