Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 23

Трети от войниците се смрази при вида на падналите си другари. Каладин се спусна край един ранен противник и стовари копието си в корема на третия войник. Четвърти падна с нож в окото. Кога Каладин беше взел този нож? Въртеше се между последните двама, размахваше копието като тояга, толкова бързо, че то не се виждаше. За миг Сен помисли, че може да съзре нещо около своя водач. Кривина във въздуха, сякаш самият вятър стана видим.

Загубил съм много кръв. Изтича така бързо…

Каладин се въртеше, отбиваше атаки и накрая последните двама копиеносци паднаха и издадоха клокочене, което прозвуча на Сен изненадано. Когато всички врагове бяха повалени, Каладин се обърна и коленичи до Сен. Остави копието и измъкна от джоба си дълга ивица бял плат, после сръчно го уви плътно около крака на Сен. Каладин действаше с лекотата на човек, който е превързвал рани десетки пъти.

— Каладин, сър! — рече Сен, сочейки към един от ранените войници. Той се държеше за крака и с олюляване се изправяше. За миг обаче огромният Далет се появи и го халоса с щита си. Далет не уби ранения, а го остави да се отдалечи без оръжие.

Останалите от взвода дойдоха и оформиха пръстен около Каладин, Далет и Сен. Каладин се изправи и опря копието на рамото си; Далет му подаде ножовете, които беше измъкнал от повалените врагове.

— Разтревожихте ме, сър — рече Далет. — Да побегнете така.

— Знаех, че ще ме последваш — отвърна Каладин. — Вдигнете червеното знаме. Син, Коратер, връщате се с момчето. Далет, дръж се тук. Линията на Амарам се издава в тази посока. Скоро ще бъдем в безопасност.

— А Вие, сър? — попита Далет.

Каладин хвърли поглед на бойното поле. Във войските на противника се беше отворил джоб и там се появи войник на бял кон, размахващ наоколо злокобен на вид боздуган. Имаше пълна броня, полирана и блестящо сребриста.

— Броненосец — каза Сен.

Далет изсумтя.

— Не, слава на Отеца на Бурята. Само офицер от светлооките. Броненосците са твърде ценни, та да се похабяват за дребен пограничен спор.

Каладин наблюдаваше светлоокия с тлееща злоба. Беше същата злоба, каквато бащата на Сен показваше, когато говореше за чулокрадците, или пък майка му — щом някой споменеше за Кусири, която беше избягала със сина на каменоделеца.

— Сър? — рече Далет неуверено.

— Втори и Трети отряд в клещи — каза Каладин с твърд глас. — Ще смъкнем един Сиятелен господар от трона му.

— Сигурен ли сте, че е разумно, сър? Имаме ранен.

Каладин се обърна към него.

— Това е един от офицерите на Халав. Той трябва да е.

— Не знаете това, сър.

— Както и да е, този е водач на батальон. Ако убием толкова високопоставен офицер, ще си осигурим място в следващата група за Пустите равнини. Вземаме го. — Очите му се взряха някъде далеч. — Представи си, Далет. Истински войници. Лагер с дисциплина и свестни светлооки. Място, където нашият начин за водене на бой ще има значение.