Читать «Облакът атлас» онлайн - страница 332

— Бум! Бум! Бум! Видяхте ли? Гръмнах го, преди да духне стрелата в тръбичката си!

Г-жа Дарбишър промълви смаяна:

— О!

Хенри сви рамене.

— Къде е фундаменталната загадка?

Пасторът Хоръкс изгуби доброто си настроение.

— Вие намеквате, че белите раси владеят земното кълбо не по Божията милост, а по силата на мускета? Но подобно твърдение е отново същата загадка, облечена в други дрехи! Как е станало така, че мускетът е дошъл при белия човек, а не, да речем, при ескимоса или пигмея, ако не по висшата воля на Всемогъщия Бог?

Хенри отговори:

— Нашите оръжия не са паднали в скута ни една прекрасна сутрин. Те не са манна от Синайските небеса. Още от Аженкур насам белият човек усъвършенства и доразвива науката за барута, за да могат нашите съвременни армии да излизат на бойното поле с десетки хиляди мускети! „Аха — ще кажете вие, — но защо ние, арийците? Защо не едноногите от Ур или мандрагорите от Мавриций?“ Защото, пасторе, от всички раси по света нашата любов — или по-скоро нашата алчност — към съкровища, злато, подправки и власт, о, най-вече сладка власт, е най-силна, най-ненаситна, най-безскрупулна! Тази алчност, да, тя движи нашия Прогрес, дали по пъклена или по Божия воля — не знам. И вие не знаете, сър. А и не ме интересува чак толкова. Изпитвам единствено благодарност към своя Създател за това, че ми е отредил място сред победителите.

Откровеността на Хенри бе погрешно изтълкувана като неучтивост и пасторът Хоръкс, този Наполеон на екваториалната си Елба, поруменя от възмущение. Аз похвалих супата на домакинята (макар че в действителност заради пристрастяването си към противопаразитното средство се затруднявам да поглъщам друго освен най-проста домашна храна) и попитах дали костенурките са уловени на околните плажове или донесени отдалеч.

По-късно, докато лежахме в задушния мрак, подслушвани от геконите, Хенри ми довери, че днешните хирургични прегледи представлявали „парад на истерични, загорели от слънцето жени, които не се нуждаят от лекарства, а от магазини за чорапи, шапки, бонета, парфюми и всички онези капани, които привличат техния пол“! „Консултациите“ му, продължи той, били една част медицина, девет части клюки. „Те са убедени, че мъжете им се сношават с местните жени и живеят в смъртен страх, че може да пипнат «нещо». Една след друга вадеха кърпичките.“

Споделеното ме накара да се почувствам неудобно и аз се осмелих да кажа, че Хенри би могъл да прояви малко сдържаност, когато изказва несъгласие с нашия домакин.

— Скъпи ми Адам, аз проявих сдържаност и повече от малко! Жадувах да изкрещя на стария глупак следното: „Защо не признаем простата истина, че ние тласкаме по-тъмните раси към гробовете, за да им отнемем земята и богатствата? Вълците не седят в бърлогите си да съчиняват пиянски теории за расите, за да оправдаят разкъсването на стадо овце! «Интелектуален кураж»? Истинският «интелектуален кураж» е да захвърлим тези смокинови листа и да признаем, че всички народи са хищници, но ние, белите хищници, с нашето смъртоносно съчетание от болести и оръжия сме съвършените хищнически екземпляри, и какво от това?“.