Читать «Факторът Айнщайн» онлайн - страница 9

Е, да, но Айнщайн просто не можел да се примири с подобен отговор. Наистина, това обяснение се градяло върху известните и необорими за тогавашната наука факти, но поради причини, които сам той не бил в състояние да изрази с думи, Айнщайн някакси нямал чувството, че именно това е правилният отговор на неговия въпрос. Струвало му се нелепо и комично, чист абсурд, човек да погледне в огледало и да не се види там. Доверявайки се на интуицията си повече, отколкото се доверявал на познатите факти и признавал законите на физиката, Айнщайн дръзко си представил, че съществува вселена, в която човек може да вижда отражението си в огледалото пред лицето му, дори когато е яхнал опашката на светлинния лъч. Едва години по-късно той съумял да облече в думи това свое „видение“ и да докаже по математически път правотата на теорията си. Но до правилния отговор Айнщайн стигнал по интуиция, а не следвайки строгите закони на физиката и математиката.

„Откритието не е продукт на логичната мисъл — заключава Айнщайн, — въпреки че крайният продукт е свързан с логична структура.“

Методът на Айнщайн

С малки изключения, великите открития в науката са били направени все в резултат на подобни интуитивни мисловни експерименти. Не Айнщайн е измислил тази техника, но тъй като той е нейният най-прочут и най-активен привърженик, аз я нарекох „Метод на Айнщайн за правене на открития“. Друг източник на информация за различните откривателски похвати (освен метода на Айнщайн) е трудът на Сидни Дж. Парнис от Фондацията за творческо обучение — „Фантазирането: използване на творческите процеси за насърчаване на откривателството“.

През 1994 година психологът Робърт Б. Дилц публикува една забележителна тритомна биография на Айнщайн — „Стратегиите на гения“. За да я напише, Дилц проучва задълбочено всяко съхранило се късче информация относно процеса на научното мислене на Айнщайн, като за целта използва кореспонденцията му със Зигмунд Фройд и с математика Жак Адамар, а също и пространните интервюта на учения с психолога Макс Верхаймер, основателят на образната терапия (позната предимно под немското й наименование — гещалтова терапия). В този свой биографичен труд, Дилц стига до някои наистина забележителни прозрения.

„Айнщайн винаги е твърдял — пише Дилц, — че вместо с думи или с математически формули, той мисли предимно в зрителни образи и в чувства… Словесното и математическото оформяне на мислите му идват едва след приключването на основния творчески процес.“

Комбинативна игра

В действителност Айнщайн е отдавал своя научен успех на нещо, което самият той описва като „подсъзнателна игра“, при която по най-невероятни начини се съчетават гледки, образи и други сетивни усещания, както и елементи на чувства, едновременно „зрителни“ и „мускулни“.