Читать «Факторът Айнщайн» онлайн - страница 10

„Изглежда че именно тази комбинативна подсъзнателна игра — пише Айнщайн — лежи в основата на продуктивната съзнателна творческа мисъл.“ (Виж Фигура 1.3)

Относно създаването на теорията на относителността, Айнщайн казва на Макс Вертхаймер: „Тези размисли не идват под формата на каквито и да било словесни формулировки. Аз изобщо твърде рядко мисля с думи.“

В комбинативната подсъзнателна игра на Айнщайн с образите, сетивата и чувствата, откривам механизъм, подобен на този, позволил на Боб С. да спаси живота на годеницата си. И при Айнщайн, и при Боб С. решението на съответните проблеми не се дължи на съзнателна мисловна дейност. Боб С. стига до прозрение посредством техниката за отприщване на образния поток, а Айнщайн използва свой собствен похват. Но и двамата извличат истината от области, разположени отвъд границите на съзнателното ниво.

Похватът на гения

С течение на годините всичките ми проучвания ме водиха неизменно и упорито към заключението, че гениите не са нищо друго освен най-обикновени хора, случайно попаднали на някаква техника или похват, чрез които да разширяват канала на вниманието си и така да извличат на съзнателно ниво своите подсъзнателни възприятия и усещания.

Обикновено те откриват и развиват този свой похват още в съвсем ранно детство и към момента на навлизането си в зрелостта изцяло са забравили тайната на постигането му. За тях целият процес вече е станал напълно автоматичен. Ето защо повечето гении са също толкова удивени, колкото и всички останали хора, от собствените си „невероятни“ способности и от начина, по който постигат такива необикновени и „свръхестествени“ резултати.

Един гений на бейзбола

Преди няколко години гостувах на мой приятел в Чикаго. По същото време синът му тренираше за приемане в бейзболния отбор на гимназията, но се страхуваше, че няма да го вземат, защото средният му резултат на успешни удари беше доста нисък. Поработихме заедно около час, като приложихме голяма част от техниките, с които ще ви запозная по-нататък в тази книга.

По време на това наше съвместно занимание момчето откри, че постига най-високи резултати, когато си представя зрително едно мъничко петънце върху топката и се прицелва с бухалката си именно в него, а не в топката като цяло. Това въображаемо петънце му осигуряваше именно онази капчица допълнително фокусиране, която му бе необходима, за да уцели топката.

Възможно е подобно „прозрение“ да ви се стори банално и незначително, но неговият ефект върху играта и резултатите на момчето бе поразителен. В бейзбола постигането на средно 250–300 успешни удара от един играч на сезон се смята за повече от добър резултат. Но ето че само в първите десет срещи от сезона това момче отбеляза 800 успешни удара! То не само бе прието за редовен играч в гимназиалния отбор, но стана и негова звезда, а освен това бе обявено и за „най-ценен играч на годината“ в лигата на младежките бейзболни отбори.