Читать «Факторът Айнщайн» онлайн - страница 25

Свидетелства за синестетичността на нашия подсъзнателен ум откриваме в редица общоприети обрати на речта — например когато казваме, че синият цвят е „студен“, че гласът на някоя жена е „сладък“ или че даден звук е „остър“. Тези метафори нямат никакъв рационален смисъл, но инстинктивно всички хора ги разбират напълно безпогрешно.

„Знаете ли защо в ресторантите свири музика? — ме попита веднъж един синестет. — Защото музиката променя вкуса на абсолютно всичко. Ако музиката бъде подбрана правилно, всяка храна ще има прекрасен вкус. Несъмнено хората, които работят в ресторантите, са наясно с това.“ Може и да са наясно. Но дори да знаят причината, поради която обикновено подбират много подходяща музика, това тяхно знание е несъзнателно, напълно инстинктивно. Следователно несекващият поток от несъзнателни сетивни възприятия обогатява и стимулира живота ни по безкрайно много скрити начини.

Без паника!

Възможно е някои читатели да се уплашат, че ги подтиквам да станат синестети. Без паника, моля! Изобщо нямам подобни намерения. В действителност пълната синестезия е необичайно, ненужно, а понякога дразнещо, смущаващо и дори мъчително изживяване, както видяхме от случая с Шерешевиески. А да се живее непрекъснато със съзнателната мисъл за нея е също толкова безплодно и изнервящо, колкото и непрестанно да следиш и да се тревожиш за ритъма на сърцето си или да се опитваш да усетиш отделянето на секрети от жлезите си. Както и многото други функции на организма, синестезията се осъществява най-успешно в мрака на подсъзнанието ни, когато изобщо не си даваме сметка за съществуването й.

Но затова пък нейните прояви са от същностно значение за образния поток. Не забравяйте, че при отприщването на образния поток се използват и петте сетива, а не само зрението. Човешкият мозък е настроен по такъв начин, че зрението винаги се опитва да вземе превес при творческия процес. И това е съвсем нормално. Но когато описваме гласно — пред касетофон или пред друг човек — пораждащите се в ума ни мисловни картини, винаги трябва да се стараем да включваме в описанията си и усещанията си, предизвикани от другите четири сетива, три от които — вкус, обоняние и докосване — обикновено пренебрегваме почти напълно.

Не е нужно да чувате биенето на сърцето си, за да сте наясно, че тичането стимулира дейността на сърдечносъдовата ви система. По същия начин, не е необходимо да бъдете синестет, за да тренирате вашите синестетични „мускули“. Мултисензорното описание изгражда успешно нервни свръзки между петте ви сетива и разширява обхвата на неврологичния ви контакт с образния поток. Ефектът от подобно упражнение ще се прояви много скоро чрез все повече, по-силни, по-ярки и по-устойчиви мисловни картини.