Читать «Факторът Айнщайн» онлайн - страница 23

Съвсем очевидно е, че първото описание е много по-живо. Това е така, защото то осигурява по-висока степен на неврологичен контакт с описания ъгъл. Когато слушате или четете описание, което е изпълнено с ярки сетивни представи, мозъкът ви автоматично започва да „включва“ центровете на съответните сетива, точно както го прави и по време на сън. Колкото повече сетивни усещания разбуждате с описанието си, толкова по-широка ще е основата на неврологичния контакт.

Смесване на сетивата

Уолт Дисни бил голям любител на класическата музика. Той твърдял, че когато слуша великите композитори от миналото, в главата му се пораждат образни картини. Воден от желанието си да сподели с останалите хора това свое „вълшебно изживяване“, Дисни създава „Фантазия“ — анимационен филм, в който класическата музика извиква за живот феерия от форми, образи и цветове.

Мултисензорният подход на Дисни целял да разшири неврологичния контакт между филма и зрителите. Творецът страстно вярвал, че това ще помогне на зрителите да възприемат музиката още по-дълбоко и по-наситено.

„В музиката има елементи, които средният зрител няма да разбере, докато не ги види на екрана, пресъздадени в ярки и живи образи — твърди Дисни. — Едва тогава зрителите могат да почувстват цялата шеметна глъбина на музиката.“

Понастоящем мнозина специалисти смятат, че Дисни е бил леко синестетичен тип. Това е естествено неврологично състояние, което се среща при по-малко от 1% от населението. То може да бъде и временно предизвикано чрез употреба на наркотични вещества. Първите изследователи на ефектите от наркотика ЛСД откриват, че неговите психоделични съставки заличават границите между различните сетива. Под тяхно влияние можете примерно да „чуете“ червения цвят или да „помиришете“ някой концерт на Бах. Днес има все повече и повече доказателства, че смесването на сетивата — наречено синестезия — вероятно е нормална функция на мозъка, която просто е потисната при повечето хора. Изглежда че ярко проявената способност на техниката за отприщване на образния поток да прехвърля трайни мостове между мозъчните полюси се дължи до голяма степен именно на този скрит механизъм. Тя активизира съществуващите връзки между петте сетива, които повечето от нас смятат за съвършено отделни и независими едно от друго.

Синестетичен свят

Неврологът Ричард Читович изучава години наред синестети, тоест хора, които са родени напълно синестетични. Възможно е те да виждат златисти топки, когато слушат вибрафон, или стъклена колона, когато вкусват нещо с дъх на мента. Когато опитват една или друга храна, някои синестети имат усещането, че към кожата им се притискат различни геометрични форми. Други неволно започват да извиват телата си в характерни фигури като отговор на определени думи, които чуват. Това състояние на синестезия напомня нишката с подутинки, мъглявини и цветни зърна, която виждал руският журналист Шерешевиески, когато чувал определени срички. Всъщност той е класически пример за синестет.