Читать «Факторът Айнщайн» онлайн - страница 19

Както в началото на курса, така и след него, Райнърт направил на всеки студент от двете групи тест за измерване коефициента на интелигентност. Резултатите били не само неочаквани, но и направо поразителни (виж Фигура 2.1). Студентите, които използвали при обучението си метода на Уимби, увеличили коефициента си на интелигентност средно с 0,4 пункта за всеки час практика. Докато онези, които се обучавали чрез техниката за отприщване на образния поток, увеличили коефициента си на интелигентност средно с невероятните 0,9 пункта за всеки час практика — тоест, „поумнявали“ с цял един пункт за всеки осемдесет минути практикуване на техниката! (Резултатите от този пръв експеримент на Райнърт в тази насока все още не са оповестени в научна публикация, поради което трябва да бъдат смятани за предварителни. Окончателните резултати и изводи ще бъдат публикувани, след като ученият приключи провеждания понастоящем дългосрочен експеримент.)

Каналите в мозъка

Защо отприщването на образния поток повишава коефициента на интелигентност? Отговорът на този въпрос е скрит в мозъчните ни клетки. Помислете си какво става, когато усвояваме някое ново умение, примерно да караме колело. Отначало ни се струва просто невъзможно да балансираме на две колелета, и то в движение. Но усвоим ли веднъж това умение, повече никога не го забравяме. И след двайсет години — дори ако междувременно сме карали съвсем малко или изобщо не сме карали колело — все още помним „как става номерът“.

Това е така, защото съответното умение (в нашия пример — за каране на колело) се е затвърдило в мозъка ни посредством изграждането на широка, сложна плетеница от милиони различни, но свързани помежду си, неврони. Тази мрежа може да има наистина колосални размери. Учени от Нюйоркския университет обучили една котка да отличава две врати по двата концентрични кръга, нарисувани върху едната от тях. Независимо че съвършено произволно разменяли местата на вратите, котето доста бързо се научило, че ако бутне и отвори тази с двата кръга, ще получи купичка с храна. Учените обаче били истински шокирани, когато проследили с радиоактивен скенер дейността на котешкия мозък — оказало се, че при този привидно простичък акт на отличаване „пламвали“ едновременно между пет милиона и сто милиона неврона, тоест една десета от цялата мозъчна маса!

Този експеримент показва, че мозъкът сигурно използва едни и същи неврони за изграждане на много и най-различни мрежи за запаметяване. В противен случай, в целия котешки мозък щеше да има място за запаметяване само на десет умения. Следователно спомените се съхраняват не в самите клетки, а в съответна мрежа от електрични импулси, предавани между клетките. Но в такъв случай как се съхранява веднъж изградената мрежа? Дали ако в продължение на двайсет години нито веднъж не се качите на колело, въпреки това мозъкът ви през цялото време ще излъчва електричните импулси на запаметената мрежа „умение за каране на колело“? Не, разбира се. Мозъкът ви много бързо ще изтощи докрай „батериите си“, ако едновременно и непрекъснато поддържа в работно състояние 280-те квинтилиона бита информация, складирана в паметта ви — включително мрежите за всяко умение, което изобщо някога сте усвоили.