Читать «Факторът Айнщайн» онлайн - страница 16
Уин Уенджър
Тъй като списъкът бил изключително дълъг, а сричките напълно безсмислени и сходни по звучене, обичайните трикове за запаметяване не вършели никаква работа. Шерешевиески не само запомнил с лекота целия списък, но когато
Трикът на Шерешевиески
Трикът на Шерешевиески се състоял в това, че той използвал своя необичаен мултисензорен образен поток на мисълта, за да тренира паметта си. Той твърди, че запаметявал дълги поредици от думи не само като си представял с фотографска прецизност как изглежда и какъв е смисълът на всяка една от тях, но и като ги „вкусвал и претеглял на тежина“, а също и посредством „цял комплекс от събуждани от тях чувства и усещания“.
Така например, когато прочел за първи път списъка на Луриа от безсмислени срички, Шерешевиески изведнъж се видял как върви през някаква гора, а от лявата му страна се появила тъничка, сивкаво-жълтеникава нишка.
„Тя изглежда отразяваше визуално факта, че всички съгласни в сериите бяха в двойка с гласната «а» — обяснява той по-късно. — После по линията бързо се появиха най-различни подутинки, петънца, мъглявинки, грахови зърна, всички в различен цвят, с различна тежина и дебелина. Това бяха съответните съгласни.“
Според Шерешевиески, винаги когато по-късно искал да възстанови в паметта си списъка със сричките, му било напълно достатъчно просто да си представи отново как върви по същата горска пътека и „веднага виждах, подушвах, усещах всяко петънце и всяка мъглявина по сивкаво-жълтеникавата нишка.“
Чиракът на магьосника
Но Шерешевиески трябвало да заплати определена цена за своята невероятна памет. Подобно на магията, направена от чирака на магьосника, тази негова способност се проявявала по най-непредсказуеми начини. Като начало Шерешевиески открил, че му е почти невъзможно да забрави каквото и да било. А това му създавало най-неочаквани проблеми. Ако например се опитвал да запамети поредици от думи, изписани на някаква черна дъска, паметта му ги свързвала и смесвала с други поредици от думи, които при предишни случаи били изписани на същата черна дъска. На Шерешевиески непрекъснато му се налагало да полага усилия да заличава едни спомени, за да отвори място в паметта си за нова информация — процес, който протича съвсем естествено при останалите хора.
Освен това той изпитвал различни затруднения и с човешките лица. Повечето от нас си спомнят някое познато лице само в най-общи линии. Не и Шерешевиески. Когато той си припомнял лицето на познат човек, то се появявало пред мисления му взор не само до най-малки подробности, но и от всевъзможни гледни точки, осветено по най-различни начини и с най-разнообразните изражения, които някога бил виждал да се изписват по него. И в цялата тази какофония от цветове, светлосенки и форми Шерешевиески едва разпознавал кому всъщност принадлежи лицето.
