Читать «Пражкото гробище» онлайн
Умберто Еко
Умберто Еко
Пражкото гробище
Главният герой е нотариусът Симоне Симонини, който фабрикува фалшиви досиета през ХІХ век. Той произвежда, купува и продава компромати на тайните служби на Франция, Прусия и Русия. Симонини е убеден антисемит, който е разбрал, че на мнозина им е изгодно да обявят за враг някой евреин и да му припишат всевъзможни грехове.
По думите на издателите и на самия Еко, книгата свързва много исторически събития като аферата Драйфус, Парижката комуна, Ризорджименто, войни, революции, заговори, интриги и покушения.
Авторът твърди, че всички герои от „Пражкото гробище“ са реални, с изключение на главния герой, който е събирателен образ.
Една от главните теми на романа е зараждането на съвременния антисемитизъм, и по-точно, изготвянето на „Протоколите на Сионските мъдреци“ — сборник от текстове, с помощта на който неговите създатели искали да докажат съществуването на световен юдомасонски заговор.
Тезата, която отстоява Умберто Еко? Светът, казва той, се нуждае от врагове. И тези врагове са винаги различните, другите, без значение дали са катарите или албигойците, премазани от историята, или пък евреите, съумели все пак да оцелеят навсякъде. И днес те са се превърнали в напълно „различните“.
Споменатото в заглавието на романа гробище — това е старото еврейско гробище в центъра на Прага, където е погребан Юда Льов Бен Бецалел, главен равин на еврейската общност в града през XVI–XVII век, който според преданието е създател на легендарния Голем — същество, направено от нежива материя и одухотворено от човека.
По думите на Еко, неговата нова книга прилича на романите с продължение, които са били много популярни в средата на XIX век.
Според Еко идеалният читател на „Пражкото гробище“ ще бъде този, който
Още с излизането си „Пражкото гробище“ предизвиква истински скандал. Еко, който твърди, че е искал да покаже перверзния механизъм на „Протоколите на Сионските мъдреци“, е обвинен в двойствено отношение, нещо повече, дори в съучастие със същия този антисемитизъм.
Ето мнението на равина де Сени: