Читать «Споделена любов» онлайн - страница 9

Толкова женствено. Толкова съвършено.

Застанала в средата на салона, на Мариса й се прииска да изкрещи.

Вместо това прехапа устни и се приведе пред едно от огледалата, за да оправи прическата си. Дългата й руса коса, която разпусната стигаше до кръста, тази вечер беше вдигната в съвършен кок, който вече няколко часа не бе мръднал, а перлените нанизи, които нейната доген беше вплела в русите кичури, бяха непокътнати.

Разбира се, часовете, прекарани в безучастно наблюдение, не бяха кой знае какво предизвикателство за прическата й в стил Мария-Антоанета.

За сметка на това огърлицата й се беше поразместила. Мариса я нагласи така, че едрата черна перла, която завършваше накита, да пада точно над деколтето й, доколкото изобщо имаше такова.

Гълъбовосивата й рокля беше класика от „Балмен“, купена през четиридесетте години на двайсети век в Манхатън. Чисто новите й обувки бяха на „Стюарт Уайцман“ (не че някой можеше да ги види, скрити под дългата до земята рокля). Както винаги, огърлицата и обиците й бяха от „Тифани“ — откакто баща й за първи път беше открил Луис Комфорт в края на деветнайсети век, семейството на Мариса бе сред най-лоялните клиенти на компанията.

Което беше една от отличителните черти на аристокрацията, нали така? Постоянство и високо качество във всичко, неприкрито неодобрение към всяка промяна и всеки недостатък.

Мариса се изправи и отстъпи назад, докато огледалото не я обхвана в цял ръст. Каква ирония! От другия край на стаята в нея се взираше същинско въплъщение на женското съвършенство, една невероятна красота, излязла сякаш изпод длетото на някой майстор, а не създание от плът и кръв. Извивките на високото й стройно тяло бяха изящни, а лицето възхитително — очите и устните, скулите и носът бяха със съвършени пропорции. Кожата й беше бяла като алабастър, очите й — сребристосини. Малцина вампири имаха по-чиста кръв от тази, която течеше в нейните вени.

Ала това не променяше нищо. Тя си оставаше изоставената жена. Онази, която бяха захвърлили. Нежеланата, несъвършената, недокоснатата стара мома, която дори чистокръвен воин като Рот не бе могъл да понесе сексуално нито веднъж, пък макар и само за да не остане тя съвсем неопитна. И ето че заради отвращението на Рот тя си бе останала необвързана, въпреки че бе прекарала с него цяла вечност, или поне така й се струваше. За да бъде смятана за шелан, една жена трябваше да бъде обладана.

Краят на връзката им беше дошъл неочаквано, без обаче да учуди никого. Макар Рот да беше обявил, че тя го е напуснала, а не обратното, целият аристократичен елит знаеше каква е истината. Недокосната в продължение на векове, тя никога не беше носила мириса на обвързване върху кожата си, никога не бе прекарала дори и ден насаме с него. Още повече, никоя жена не би напуснала Рот доброволно. Та той беше Слепия крал, последният чистокръвен вампир в света, велик боец и водач на Братството на черния кинжал. Никой не заемаше по-високо положение от него.

Заключението на глимера? Нещо с Мариса очевидно не беше наред. Дрехите й сигурно скриваха някакъв дефект, най-вероятно — от сексуален характер. Защо иначе един чистокръвен боец не изпитваше никакво еротично влечение към нея?