Читать «Вечна любов» онлайн - страница 223

Зи измери човека с поглед. Излъчването на Бъч беше делово. Делово до мозъка на костите.

— Аз не съм по благодарностите — каза Зи.

— Знам.

Зи събра сили и протегна ръка. Изпитваше нужда да скрепи договора между двамата, въпреки че усещането щеше да е противно. За щастие, ръкостискането на човека беше внимателно. Сякаш знаеше колко е трудно за Зейдист да се допре до някого.

— Ще ги подгоним заедно — каза ченгето, когато пуснаха ръцете си.

Зи кимна. И двамата тръгнаха нагоре.

51.

Мери махна с ръка, когато големият мерцедес намали, за да спре пред болницата. Тя притича до колата толкова бързо, че Фриц едва бе успял да излезе, а тя вече беше вътре.

— Благодаря, Фриц! Слушай, позвъних шест пъти на Рейдж, но той не вдигна нито веднъж. Всичко наред ли е?

— Да. Видях вашия господар този следобед.

Тя се обърна към догена, светнала от радост.

— Добре! И тъй като е осем часът, за него все още е рано да излезе.

Фриц запали двигателя и внимателно се включи в движението.

— Има ли нещо, което бихте желали…

Мери се пресегна от мястото си, обви ръце около дребния старец и го целуна по бузата.

— Закарай ме по-бързо у дома, Фриц. По-бързо, отколкото някога си карал. Нарушавай всички правила за движение.

— Мадам?

— Чу ме. Колкото можеш по-бързо!

Фриц беше безкрайно объркан от вниманието й, но своевременно се съвзе и настъпи газта.

Мери закопча предпазния колан, спусна сенника и се огледа в малкото осветено огледало. Ръцете й трепереха, когато ги притисна до бузите си, а от устата й се чуваше кикот — особено след като колата взе остро един завой и тя бе отхвърлена към вратата.

Когато запищяха сирени, тя се засмя още по-силно.

— Извинете, мадам. — Догенът хвърли поглед към нея. — Но трябва да избегна полицията и може би това ще ви причини неудобство.

— Покажи им как се кара, Фриц.

Догенът щракна някакъв ключ и всички вътрешни и външни светлини на колата изгаснаха. После „Мерцедес“-ът изрева, което й напомни за онова пътуване през планината с Рейдж.

Е, само че тогава имаха фарове.

Хвана се здраво за предпазния колан и извика през оглушителния шум на свистящите гуми:

— Кажи ми, че имаш съвършено нощно зрение или нещо такова!

Фриц й се усмихна спокойно, сякаш си бъбреха в кухнята.

— О, да, мадам. Съвършено.

Той заобиколи някакъв миниван, като сви рязко вляво и след това прелетя като куршум по една странична улица. Настъпи рязко спирачките, за да избегне сблъсъка с един пешеходец, после, когато тясната улица се освободи, отново настъпи газта. Премина неочаквано в лентата за насрещно движение, профуча пред някакво такси, избегна сблъсъка с автобус. Дори принуди шофьора на един спортен джип, голям колкото презокеански лайнер, да се поколебае, преди да мине пред него.

Старчето беше истински художник зад волана. Е, наистина можеше да го споходи съдбата на Джаксън Полък, но въпреки това бе изумителен.

„Мерцедес“-ът внезапно спря на едно място за паркиране. На главната улица. Просто така.

Хорът от сирени стана толкова силен, че тя трябваше да крещи.