Читать «Кръвна линия» онлайн - страница 231

Монк ускори темпото, следван от Ковалски.

Стигнаха до скалата и метнаха Кат горе, после се качиха при нея.

Ловците стигнаха подножието и запълзяха един през друг, за да ги достигнат, катереха се все по-нагоре, използвайки събратята си като рампа.

Последва атака и от въздуха. Облаци летящи роботи излетяха от тревата като стреснато ято гарвани. Понесоха се в организирана, съвършена спирала, привличайки други към себе си, уплътнявайки редиците си преди последния щурм.

„Бързо се учат“.

Един бегач се хвърли отдолу и улучи скалата пред пръстите на Ковалски. Той отскочи назад и едва не падна от другата страна в кипналата маса убийствена стомана.

— Моментът вече е подходящ — каза той.

„Подходящ за какво?“

— Можеш ли да станеш? — попита я Монк.

— Да — каза тя по-уверено, отколкото се чувстваше.

Монк я изправи.

— Дръж се за мен — нареди й той.

„Винаги“.

Монк забърника китката на изкуствената си ръка и я освободи. Единият пръст още мърдаше.

Кат се намръщи.

— Какво…?

Той хвърли ръката високо във въздуха. Кат се загледа в нея, но Монк дръпна брадичката й надолу, поклати пръст и я придърпа да я целуне. Устните й се разтопиха в неговите.

Отгоре се чу силен гърмеж, от който ушите й писнаха.

Монк се дръпна и й се усмихна.

— Божията ръка, скъпа.

Кат зяпна поляната.

Долу нищо не помръдваше.

Летящите роботи падаха тежко от небето като дъжд от стомана.

— Мини ЕМИ — обясни съпругът й. — С радиус на действие сто метра.

„Електромагнитен импулс… за изваждане на електрониката от строя“.

— Пейнтър ми я поръча, след като научи за случилото се в Дубай. Решил, че подобна защитна система може да има и в Хижата, и искаше да е подготвен.

Ковалски се намръщи, потупа джобовете си и измъкна една пура.

— Все пак не мисля, че е разчитал на роботски апокалипсис.

Кат преметна ръка през врата на мъжа си — отчасти защото имаше нужда, но най-вече защото го искаше.

— И сега какво?

Монк погледна часовника си.

— Ами наел съм детегледачката за цялата нощ. Имаш ли нещо наум?

— Шевове.

Монк повдигна палаво вежда.

— Значи ти се играе на чичо доктор, а?

Ковалски скочи тежко от скалата.

— Идете да си намерите стая.

Монк вдигна ръка към ухото си — някой му се обаждаше. Слушалката му явно бе екранирана срещу електромагнитни импулси. Усмивката му стана още по-широка.

— Компанията пристига.

15,25ч.

Роторите зареваха и Грей издигна хеликоптера от поляната. От вятъра на перките тревата полегна, разкривайки блясъка на мъртва стомана.

Вече беше взел групата на Пейнтър от корниза. Лиза се грижеше за раните на Кат, а детето на Аманда, подсушено и увито в топло одеяло, шумно настояваше за следващото си хранене.

Пейнтър говореше по телефона с Националната гвардия и нареждаше да бъдат задействани серия ЕМИ устройства, които да унищожат евентуалните оцелели роботи. Първото му обаждане обаче беше до президента, за да съобщи за успешното спасяване на внука му Уилям. Вече бе извършена куп работа за преодоляване на останалите поражения.

Но някои проблеми бяха по-трудни за решаване.

Сейчан седеше притихнала в кабината и все още се мъчеше да проумее онова, което бе научила. Ударът от откриването на самоличността на баща й още личеше на лицето й и в измъчените й очи.