Читать «Кръвна линия» онлайн - страница 207

Беше спряла тук само временно, колкото да събере мислите си. Отначало бе бягала като подплашен заек, който просто се опитва да стои колкото може по-далеч от гонещата го хайка. Засега се беше отървала от преследвачите си и се намираше в район с боядисани в жълто стени. Целият комплекс, изглежда, беше означен с различни цветове. Беше бягала от бяло през оранжево до жълто.

Помисли си за килията на Кат.

Тя беше с червени стени.

Попадна на схема за евакуация пред входа на тоалетната. Именно това откритие промени безмозъчното бягство в зародиш на план. Скри се вътре, за да помисли, да реши кой е най-добрият начин на действие.

Схемата показваше, че се намира в средното ниво от общо три, някъде в северозападния му квадрант. Картата показваше най-краткия път до повърхността, но тя не смееше да тръгне по него. Щяха да я очакват и най-вероятно вече бяха разположили охрана там.

Охранителите сигурно очакваха от нея да тръгне нагоре, когато стигне стълбището. Затова трябваше да продължи надолу. Забеляза, че на картата червената зона не продължава на третото ниво. Видя коридор, който пресичаше комплекса и минаваше под червената зона. Можеше да го използва, за да стигне до другата част на комплекса, където следящите очи щяха да са по-малко или изобщо да липсват. Имаше отбелязан изход в една лаборатория, която стърчеше от плана.

Именно това беше целта й.

Премести схванатия си крак — искаше да погледне отново картата и да започне болезненото си бягство към изхода. Тъкмо пръстите й докоснаха линолеума, вратата се отвори. Лампите светнаха и я ослепиха след дългото бягство през сумрачни коридори и тъмни стаи.

Натрапникът влезе, като си подсвиркваше небрежно.

Малко вероятно бе да е човек от охраната.

Съдейки по свиренето и тежката походка, беше мъж. Лиза се молеше да отиде до писоарите, но подсвиркването приближи кабинките. Тя стисна още по-силно ножа, като мислено го подканваше да се махне.

„Не тази. Избери си друга.“

Молбата й бе чута и мъжът влезе в съседната кабинка, най-близката до вратата. Лиза нарочно я беше пропуснала, опасявайки се именно от подобна ситуация. Щеше да го изчака да приключи, да остане още минута, след което да продължи.

Точно в този момент, може би събудено от подсвиркването, бебето в ръцете й се размърда, сви и отпусна набръчкани юмручета и се прозя беззвучно. Но Лиза знаеше, че това няма да продължи така.

Трябваше да се махне, преди детето да е издало звук и да ги издаде. Не знаеше колко време мъжът ще остане тук. Чу тракане на колан, сваляне на цип и шепот на смъкнати панталони, последван от дълга въздишка на облекчение.

Май щеше да се забави.

Свирукането се възобнови.

Лиза не можеше да рискува да бъде заварена тук, ако бебето се разплаче. Внимателно свали здравия си крак на земята и се завъртя на болния, като се опитваше да предпази глезена. Хвана ножа с уста и задържа бебето в едната си ръка. За щастие беше прекарала много нощи, помагайки на Кат с нейните деца.

Не беше заключила кабинката си. Каква полза от подобно нещо? Затова побутна кукичката и бавно отвори вратата, колкото да се измъкне навън.