Читать «Кръвна линия» онлайн - страница 206
Джеймс Ролинс
Робърт се движеше бързо напред, сякаш се боеше, че може да размисли или че някой ще се опита да го спре. Грей го следваше, дърпан колкото от невидимата каишка, толкова и от любопитство.
Пътуването им свърши дълбоко в лабиринта на избата, в странично помещение с четири масивни бъчви от френски дъб, грамадни като слонове.
Робърт отиде до едната и освободи резето, за да отвори предната част. Отвътре дървото се оказа обшито със стомана. Робърт влезе вътре, следван от Грей. Задната част на бъчвата приличаше на врата на банков трезор. Робърт въведе код и постави длан върху скенера.
Светнаха зелени светлини и с тихо бръмчене на хидравлика дебелата шейсет сантиметра стоманена врата се изтъркаля настрани.
Зад нея имаше малка стаичка — асансьор, осъзна Грей, когато Робърт въведе още кодове и кабината пое надолу.
През целия път Робърт не беше казал нито дума. В момента сякаш беше изгубил дар слово, изцяло потопен в мъката си.
Накрая асансьорът спря и вратата се отвори към огромно, херметически запечатано помещение с размерите на половин футболно поле. Нямаше ги обаче стерилните бели и стоманени повърхности на някой съвременен високотехнологичен завод или лаборатория. Сякаш се бяха озовали в зала на Британския музей. Махагонови шкафове пазеха прашни томове, пожълтели свитъци и износени артефакти от всички епохи на човешката история. Стъклени куполи покриваха мраморни плочи, фини статуи и златни съкровища.
Робърт се обърна към Грей.
— Тук се намира истинското сърце на Кръвната линия.
37.
Лиза се беше свила в тъмната кабинка, седнала на тоалетната чиния с бебето в скута. В ръката си стискаше нож за ампутация.
Беше намерила оръжието, приличащо на скалпел с десетсантиметрово острие, в някаква лаборатория за некропсия. Подобно на по-голямата част от подземния лабиринт, моргата изглеждаше отдавна изоставена. Всичко беше покрито с пласт фин прах. Лиза си даде сметка, че не може да се скрие в някой шкаф за трупове. Стъпките й щяха да останат върху прашния под.
За да скрие следите си, тя се беше придържала към обитаваните части на лабораторията, което я излагаше на риск. На два пъти едва не я бяха открили, но мястото представляваше огромен лабиринт с много места за криене. Беше минала покрай коридор, който сигурно прекосяваше целия комплекс. Свършваше като далечна черна точка, а само отделни части от него бяха осветени.
Още през първите няколко минути беше разбрала, че е под земята.
Никъде нямаше прозорци.
„Трябва да намеря начин да изляза на повърхността“.
Ако успееше да избяга и да потърси помощ, щеше да може да помогне и на Кат. Нямаше смисъл да се опитва сама да спаси приятелката си. Глезенът й продължаваше да пулсира и болката пронизваше крака й на всяка крачка.
Пък и не само животът на Кат беше в опасност.
Бебето спеше в свитата й ръка, кротко като агънце, с пълно коремче. Вероятно телцето му още беше изтощено от срещата му със смъртта. Молеше се то да остане тихо.
