Читать «Кръвна линия» онлайн - страница 192
Джеймс Ролинс
— Табелката с номера.
— Абсолютно ясно заснета. Казах на Лайнъс да пусне търсене на джипиеса на колата, за да видим дали ще успеем да я открием. Би трябвало…
На екрана се появи диалогов прозорец.
— Мисля, че е това — Джейсън щракна върху връзката.
Фордът изчезна и се смени с карта. На нея премигващ син кръг се движеше към границата, където ъгълът на Южна Каролина се пъхаше между Джорджия и Северна Каролина. Накрая кръгът се превърна в малък триъгълник дълбоко в планините Блу Ридж.
Президентът също се беше приближил до екрана.
— Можеш ли да увеличиш и да разбереш адреса? — обърна се Пейнтър към Джейсън.
— Не е необходимо — обади се Гант. — Знам къде е това. Мое фамилно имение. Фльори ла Монтен.
Преди Пейнтър да успее да отвори уста, мобилният му телефон избръмча. Той вдигна и бе свързан с командира на екипа в Арлингтън.
— Директоре, открихме нещо.
И без това разтуптяното сърце на Пейнтър заби още по-бързо.
— Какво?
— Направих снимка. Вече ви я изпратих.
Пейнтър нареди на Джейсън да изтегли фотографията.
Докато чакаха, командирът обясни:
— Беше надраскана върху пода при люка. Почти невидима за невъоръжено око, но заблестя под ултравиолетовата светлина. Мисля, че е написано с пластичен експлозив.
— Пластичен експлозив ли?
— Да, сър. Взех малко проба с четка. Съдейки по плътността и вкуса, би трябвало да е точно това.
Джейсън ги прекъсна.
— Готово.
Снимката се появи в горния ъгъл на монитора. Три букви, сияещи слабо върху тъмния бетон.
— РЛГ — прочете Пейнтър на глас. — Какво означава това?
Отговорът дойде отново от президента. Гласът му трепереше от шока.
— Това са инициалите на брат ми. Робърт Лий Гант.
Пейнтър се обърна и го погледна в очите. И двамата знаеха, че някой от фамилията Гант е замесен в цялата каша, но и през ум не им беше минавало, че този някой е толкова близък с първото семейство.
Гант се загледа в дъщеря си, сякаш мислеше същото — само че при него ножът се беше забил по-дълбоко и право в сърцето.
— Не можем да сме сигурни за брат ви — каза Пейнтър.
— Аз обаче мога — едва чуто отвърна Гант.
— Защо?
Гант посочи долната част на монитора. Картата още беше там.
— Боби замина за фамилното имение за празника, за да се спаси от тълпите покрай честването. Тръгна преди два дни. Каза, че отивал на лов.
— Във Фльори ла Монтен?
Гант изглеждаше изпит и пребледнял.
— Никой вече не използва френското име — мрачно рече той. — Всички го наричат просто Хижата.
35.
— Цветът му е добър — обяви Лиза.
Стоеше пред кувьоза. Облечените й в ръкавици ръце внимателно обърнаха новороденото и тя преслуша слабичките му гърди със стетоскопа. Сърцето му биеше бързо като на птичка, но беше силно, показателите бяха нормални.
Остави детето да се обърне само по гръб. Огромните сини очи с миниатюрни мигли я загледаха, устните се разтвориха гладно.
Едуард Блейк стоеше до нея и наблюдаваше прегледа.
Петра беше в друга лаборатория и провеждаше последните ДНК анализи, използвайки проби от кръвта и кожата, както и клетки от мукозална проба.
— Трябва да го нахраним. — Лиза свали ръкавиците. — Сука добре сам, след като махнахме сондата и системата. Да го оставим да продължи в правилната посока. Но като цяло, справя се чудесно.
