Читать «Кръвна линия» онлайн - страница 191

Гант въздъхна и отново се обърна към дъщеря си. Заговори бавно, с голямо съжаление:

— Аз я изкарах под прожекторите и превърнах детството й в спектакъл, в мишена за пресата. И още нямам време за нея. Нищо чудно, че се разбунтува. Нищо чудно, че избяга, без да каже нито дума. Нима съм спечелил по някакъв начин доверието й? — Вдигна очи и избърса една сълза, но нито за миг не пусна ръката й. — Обещах й, че ще открия Уилям. Не искам да я разочаровам отново.

Пейнтър приближи и постави ръка на рамото му, като мислено се закле да направи всичко по силите си.

— Онова, което сториха на нея, на семейството ми… — рече Гант. — Ако открия кой е организирал всичко това, кой е измъчвал момичето ми, ще ги накарам да съжаляват до края на дните си. Няма да има бърза смърт. Ще страдат, както никой друг не е страдал. Ще превърна живота им в ад на земята.

Пейнтър знаеше, че ако има някой, който е в състояние да направи това, този някой беше именно президентът Джеймс Гант.

Внезапна суматоха ги накара да се обърнат.

Джейсън влетя задъхан в стаята.

— Директоре. — Младежът не спря и за миг, а продължи покрай леглото към съседния кабинет. — Лайнъс току-що попадна на нещо.

Пейнтър се беше заразил от възбудата му. Нужна му беше секунда, за да си спомни, че Лайнъс бе помощникът на Джейсън в онази програма за идентифициране на автомобили. Надеждата пламна отново в него.

„Какво са открили?“

Втурна се след Джейсън в лекарския кабинет. Хлапето вече беше при компютъра и пръстите му летяха над клавиатурата.

— Какво има? — попита Пейнтър.

Президентът също спря на прага и се заслуша.

— Ще ви покажа — каза Джейсън, без да спира да пише. — Именно затова дойдох тук. Лайнъс проверява всички основни пътища от Чарлстън и търси дали онзи форд не е засечен отново. Проблемът е, че колкото повече се отдалечаваш от града, толкова повече стават и променливите — колата може да тръгне по различни пътища, които се разделят като клони на дърво.

— Какво намерихте? — натисна го Пейнтър.

— Това. — Джейсън посочи екрана. Там имаше ясна снимка на предницата на един „Форд Експлорър“. — Колата е заснета от камера на подвижен мост край Оринджбърг, Южна Каролина.

През предното стъкло се виждаше Лиза, седнала зад волана. Сърцето на Пейнтър затуптя по-бързо от облекчение и ужас едновременно. До нея седеше някакъв мъж, който бе вдигнал неестествено ръце зад себе си, сякаш се протягаше. Или може би беше вързан.

— Намерили сте я — промълви Пейнтър. — Кога е направена снимката?

Джейсън го погледна смутено и разтревожено.

— Преди два дни… на датата, когато доктор Къмингс беше отвлечена в Чарлстън.

— Коя е доктор Къмингс? — попита президентът от вратата.

„Тя е всичко за мен“.

На глас Пейнтър отговори:

— Една от агентите, изпратени да проучат Клиниката по фертилитет в северен Чарлстън.

Физиономията на Гант стана мрачна. Вероятно си спомни записа, който беше видял — с жените, потопени в резервоарите с гел.

Джейсън привлече вниманието му отново към снимката и посочи.

— Ето това ме развълнува най-много.

Пейнтър се наведе към екрана.