Читать «Колекционерът» онлайн - страница 6

Мислех си да отида на някои места (вече бях закупил най-добрите принадлежности, които могат да се намерят в Лондон), където има редки видове и мутанти, и да направя добри серии. Искам да кажа, да отида някъде, да стоя колкото си искам, да ходя на излети, да колекционирам и да фотографирам. Преди леля Ани и Мейбъл да тръгнат, ходих на уроци по кормуване и си купих специален микробус-каравана. Исках да уловя много видове — например „Ластовича опашка“, „Черен синявец“, „Голяма синя пеперуда“, някои редки видове от рода Speyeria, като „Хийт“ и „Гленвил“ — екземпляри, на които повечето колекционери попадат само веднъж през живота си. А имаше и нощни пеперуди. Мислех си, че мога да се захвана и с тях.

Искам да кажа, че тя стана мой гост неочаквано, не съм планирал такова нещо, когато получих парите.

Естествено, когато леля Ани и Мейбъл ги нямаше, аз си купих всички книжки, които исках и в някои от тях имаше неща, които даже не подозирах, че съществуват. В интерес на истината бях отвратен. Ето ме, мислех си, седя тук в хотелската стая с тази гадост и всичко е толкова по-различно от нещата, които си мечтаех за Миранда и мен. Постепенно започна да ми се струва, че тя напълно е излязла от живота ми — сякаш не живеехме само на няколко мили един от друг (тогава се бях преместил в хотела в Падингтън) и сякаш не разполагах с колкото си искам време, за да разбера къде й е квартирата. Беше лесно. Потърсих номера на школата по живопис „Слейд“ в телефонния указател и една сутрин спрях с караваната отпред. Това превозно средство беше единственият истински лукс, който си позволих. Отзад го бях обзавел специално, с легло, което се спускаше, когато искаш да спиш. Купих го, за да превозвам екипировката си, когато пътувам из страната, освен това, когато леля Ани и Мейбъл се върнат, нямаше да се налага вечно да съм с тях. Не го купих за това, за което всъщност го използвах. Цялата идея ми дойде внезапно, като проблясък на някой гений, почти.

Първата сутрин не я видях, но на следващата, най-накрая, се появи. Излезе навън с тълпа други студенти, предимно млади мъже. Сърцето ми силно се разтуптя и почувствах, че ми призлява. Фотоапаратът ми беше готов, но не посмях да го използвам. Тя беше същата. Имаше лека походка и винаги носеше ниски обувки, така че не ситнеше като повечето момичета. Когато ходеше, тя не мислеше за мъжете. Като птица. През цялото време разговаряше с един чернокос млад човек, ниско подстриган с малък бретон, който изглеждаше много артистично. Общо бяха шестима, но тя и чернокосият пресякоха улицата. Аз слязох от караваната и ги проследих. Не отидоха далече — до едно кафене.