Читать «Вакантен пост» онлайн - страница 9

Джоан Роулинг

Но Шърли изобщо не издаде своя радостен вътрешен кипеж и възторга си, докато беше със съпруга си Хауърд в спалнята. Двамата просто си размениха общоприетите за случая изказвания по повод нечие неочаквано споминаване, след което той се изнесе към душа. Естествено, от летящите помежду им като топчета на сметало думи и фрази на Шърли й стана съвсем ясно, че и Хауърд е изпълнен не по-малко от нея с екстаз; но да дадеш шумен израз на подобни чувства, когато новината за нечия смърт е все още прясна, е равносилно на това, да затанцуваш гол и да крещиш мръсотии, а Хауърд и Шърли бяха обгърнати по всяко време в невидим пласт благоприличие, който никога не снемаха от себе си.

И ето че я споходи нова радостна мисъл. Остави чинийката и чашата върху нощното шкафче, измъкна се от леглото, облече си хавлиения халат, намести си очилата, изшляпа по коридора до вратата на банята и почука.

— Хауърд?

Над равномерното плющене на душа чу в отговор въпросителен шум.

— Дали да не напиша нещо на уебсайта, а? За Феърбрадър?

— Добра идея — провикна се той след секунден размисъл от другата страна на вратата. — Чудесна идея.

При което тя се отправи делово към работния им кабинет. До някое време там се помещаваше най-малката спалня в бунгалото им, отдавна опразнена от дъщеря им Патриша, която бе заминала за Лондон и биваше много рядко споменавана.

Шърли се гордееше неимоверно с интернет уменията си. Преди десет години бе изкарала вечерен курс в Ярвил, където беше една от най-възрастните курсисти и най-бавната от всички. Но бе проявила упорство, решена да стане администратор на вълнуващия нов уебсайт на пагфърдския общински съвет. Логна се и влезе в началната страница на общинския съвет.

Краткото изявление изтече с такава лекота, сякаш самите й пръсти го съчиняваха:

Съветник Бари Феърбрадър

Съобщаваме с огромно прискърбие за смъртта на общинския съветник Бари Феърбрадър и изказваме дълбоки съболезнования на семейството му в този така тежък за тях момент.

Изчете внимателно тази своя мисъл, натисна Enter и видя как съобщението й се появи сред другите обяви на страницата.

Когато загина принцеса Даяна, кралицата спусна флага над Бъкингамския дворец. Нейно Величество заемаше изключително важно положение във вътрешния живот на Шърли. Загледана в съобщението си на уебсайта, тя се почувства доволна и щастлива, че е постъпила, както е редно. И че се учеше от най-добрите…

Излезе от страницата със съобщенията на общинския съвет и заби в любимия си медицински уебсайт, където старателно изписа в търсачката думите „мозъчна“ и „смърт“.

Получи безброй отговори. Прегледа набързо основните възможности, шареше с очи нагоре-надолу и не можеше да се начуди на кое точно от всички тези причиняващи смърт условия — някои дори непроизносими — дължи сегашното си щастие. Шърли помагаше доброволно в болницата; въпросите на медицината доста я заинтригуваха, откак почна работа в „Саутуест Дженерал“, та понякога се пробваше дори да слага диагнози на свои приятелки.