Читать «Вакантен пост» онлайн - страница 11

Автобусът направи левия завой и се затътри бавно покрай подредените стъпаловидно просторни викториански къщи по „Чърч Роу“, а Андрю се потопи в една малка своя фантазия, в която баща му падаше жертва на невидим снайперист. После си представи как тупа утешително по гърба ридаещата си майка и в същото време телефонира на погребалния агент. И как с цигара в уста поръчва най-евтиния ковчег.

На долния край на „Чърч Роу“ в автобуса се качиха трите деца на семейство Джаванда — Джасвант, Сухвиндер и Раджпал. Андрю нарочно си бе избрал седалка зад свободно място и сега се опита да внуши на Сухвиндер да седне пред него не толкова заради самата нея (най-добрият му приятел Фатс й викаше ЦИТ, съкратено от „Цици и так“ — самото то — съкращение от „мустак“), а защото Тя обикновено предпочиташе да сяда до Сухвиндер. Дали телепатичните му излъчвания бяха особено силни тази сутрин, или по друга причина, но Сухвиндер наистина взе, че седна пред него. Ликуващият Андрю впери невиждащ поглед през мръсното стъкло и притисна с всички сили чантата към себе си, за да скрие причинената от мощните автобусни вибрации ерекция.

Нетърпението му нарастваше с всяко ново подрусване и полюляване на тромавото возило, което изпъпли по тесните улички, направи острия завой за влизане в градския площад и свърна към ъгъла на Нейната улица.

Андрю проявяваше за пръв път толкова мощен интерес към момиче. Беше нова ученичка; дошла по необичайно време за сменяне на училището — пролетния срок преди матурите. Казваше се Гая — изключително подходящо име, понеже за него беше ново, а и тя беше съвсем нова. Качила се бе една сутрин в автобуса като безапелационно олицетворение на висините, до които природата е способна да стигне, и бе седнала през две седалки пред него, а той впери омагьосан поглед в безупречните й рамене и тил.

Косата й беше меднокафява и се сипеше на дълги волни вълни до под плещите й; носът й бе безупречно прав, тесен, леко чип, че да изпъква провокативната пълнота на бледите й устни; очите й бяха раздалечени, с дебели мигли, пъстри, с основа на зелен лешник, като у зимна ябълка. Не я беше забелязал да използва изобщо грим, а по кожата й нямаше дори едно петънце или белег. Лицето й бе синтез на идеална симетрия и необикновени пропорции. Ако можеше, би го наблюдавал с часове, за да открие източника на очарованието му. Няма и седмица, откакто се беше прибрал след два слети часа по биология, през които благодарение на божественото случайно разположение на масите и главите бе имал възможността да я наблюдава почти непрекъснато. Усамотил се по-късно в стаята си, успя да напише (след половинчасово зяпане в стената, последвало онанистичен сеанс) „красотата е геометрия“. Моментално скъса листа и се чувстваше глупаво всеки път, когато си спомнеше за него, но въпреки всичко там се съдържаше някаква истина. Великолепието й бе въпрос на незначителни корекции по определена схема, в резултат на които се бе получила смайваща хармония.