Читать «Вакантен пост» онлайн - страница 320
Джоан Роулинг
Сухвиндер все очакваше някой да се изправи и да заразправя каква беше всъщност Кристъл и какво бе постигнала в живота си, така както чичото на Ниъх и Шевон бе сторил по адрес на баща им, господин Феърбрадър, но като се изключат беглите упоменавания от страна на свещеника на „трагично краткия им земен път“ и „местен род с дълбоки корени в Пагфърд“, и той май се стараеше да заобиколи фактите.
Така че Сухвиндер предпочете да се съсредоточи в мислите си върху деня, в който отборът им взе участие във финала на областния шампионат. Господин Феърбрадър ги закара с минибуса да се състезават с момичетата от „Сейнт Ан“. Каналът минаваше право през територията на частното училище и бе решено да се преоблекат в спортната зала на „Сейнт Ан“ и оттам да почне състезанието.
— Неспортсменско решение, разбира се — каза им още по пътя господин Феърбрадър. — Разчитат на фактора „домакинство“. Исках да го променят, но ми отказаха. Но вие хич не им се плашете, окей?
— Ебала съм…
— Крис…
— Не ми пука.
Но още щом свърнаха през портала, Сухвиндер се уплаши. Просторни тучни зелени ливади, огромна симетрична постройка, облицована със златист мрамор, с кулички и най-малко сто прозореца — такива неща досега бе виждала само на пощенски картички.
— Тука е като Бъкингамския дворец! — изпищя от задната седалка Лорен, а устните на Кристъл оформиха едно кръгло „О“ — понякога реакциите й бяха съвсем детински.
Родителите им, плюс прабабата на Кристъл, чакаха някъде там, на далечната финална линия. Сухвиндер беше убедена, че не само тя се чувства дребна, уплашена и незначителна пред входа на тази прекрасна постройка.
Някаква жена с развята преподавателска мантия се втурна да приветства дошлия по анцуг господин Феърбрадър.
— Вие трябва да сте „Уинтърдаун“!
— К’ъв „Уинтърдаун“ ма? Прилича ли ти на шибана училищна сграда? — контрира на висок глас Кристъл.
Сигурни бяха, че учителката от „Сейнт Ан“ я чу. Господин Феърбрадър се извърна и се помъчи да погледне с укор Кристъл, но им беше пределно ясно, че и на него му стана адски смешно. Целият отбор се разкикоти и все още пръхтяха и кудкудякаха, когато господин Феърбрадър ги остави пред входа на съблекалните.
— Разпускайте! — викна им на изпроводяк.
Отборът на „Сейнт Ан“ бе вече вътре заедно с треньорката си. Двете осморки се премериха с погледи през пейките. Сухвиндер се впечатли от прическите на противниковия отбор: дълги, естествени лъскави коси, като от реклами на шампоан. А при тях какво? Шевон и Ниъх с къси бретони, Лорен — и тя с къса коса; Кристъл, вързана, както винаги, на висока стегната опашка, а тази на Сухвиндер — груба, дебела и немирна като конска грива.
Стори й се, че две от местните момичета си прошепнаха нещо и се засмяха надменно, и съвсем се убеди, че не бърка, когато Кристъл изведнъж се изправи в целия си ръст и ги изгледа кръвнишки:
— А ваш’те лайна да не би на рози да ухаят?
— Моля?
