Читать «Вакантен пост» онлайн - страница 319

— … така че вземи окончателно да си избиеш от главата онова… онова, което майка ти ти е подметнала — говореше му пресипнало Колин. — Нима виждаш у себе си някакви физически или умствени дефекти? Щом не виждаш… престани да се тревожиш по въпроса. Но психологът ти ще ти помогне в това отношение…)

Теса гъргореше и пръхтеше в прогизналата си книжна кърпичка, и си даваше сметка колко малко беше успяла да стори за Кристъл, свършила жизнения си път на пода на банята… и колко щеше да й олекне, ако архангел Михаил слезеше сега от окъпания в слънце свой прозорец и почнеше да ги съди всички до един, да постанови каква точно част от греха носи тя за всичките умрели, за всичките рухнали животи, за цялата бъркотия… От другата страна на пътеката някакво шавъркливо представителче на рода Тъли понечи да се измъкне от пейката, но татуирана женска ръка го сграби и го върна на място. Риданията на Теса се прекъснаха от изненадано ахване. Убедена бе, че около онази яка китка видя собствения си изгубен часовник.

На Сухвиндер, която чуваше риданията, й домъчня за Теса, но не смееше да се извърне. Парминдер пък беше бясна по адрес на Теса. Сухвиндер не им беше дала никакво друго обяснение за белезите по ръцете си освен Фатс Уол. И беше накарала майка си да й обещае, че няма да се обажда у тях. Но впоследствие самата Теса позвъни на Парминдер да я уведоми, че Фатс е поел пълна отговорност за постингите от Призрака на Бари Феърбрадър на уебсайта на съвета, а Парминдер й отговори с такава злъч, че оттогава двете не си бяха продумали.

Сухвиндер много се учуди, че Фатс се е изкарал виновен и за нейния постинг, и реши да го приеме за нещо като извинение. Той сякаш открай време разчиташе мислите й; дали пък не беше разбрал, че атаката срещу майка й е дошла тъкмо от нея? Чудеше се дали да не признае истината на психолога, на който родителите й толкова се уповаваха, и дали изобщо някога ще може да го каже и на станалата напоследък мила и каеща се Парминдер…

Стараеше се да следи опелото, но не усещаше то да й помага така, както беше се надявала. Радваше се за веслото и мечето, изплетени от хризантеми от майката на Лорен; радваше се и на присъствието на Гая и Анди и на другите момичета от отбора по гребане, но и сега съжаляваше, че близначките Феърбрадър бяха отказали да дойдат.

(— Мама ще се разстрои — каза Шевон на Сухвиндер. — Тя и досега смята, че татко отделяше прекалено много време за Кристъл.

— О — каза само изненаданата Сухвиндер.

— Освен това — допълни Ниъх — мама се дразни от мисълта, че при всяко ходене на татковия гроб ще виждаме и онзи на Кристъл. Те, доколкото разбирам, ще са доста близо един до друг.

Възраженията им й се сториха дребнави и злобни, но в крайна сметка Сухвиндер реши, че ще е светотатствено да прилага подобни понятия и спрямо госпожа Феърбрадър. А близначките, които напоследък ставаха все по- и по-вглъбени една в друга, зарязаха Сухвиндер със студенина, породена от измяната й с една новодошла отвън — Гая Бодън.)