Читать «Военна морга» онлайн - страница 18

Онова, което не бях предвидила, беше Южна Африка през декември 1987 г., когато на онзи далечен континент беше лято. Нуни Пиесте и Джоан Рул, приблизително мои връстнички, които работели върху документален филм, били завързани за столове, бити, насилвани, рязани, във вагините им били вкарвани счупени бутилки, а гръкляните ми — изтръгнати. Расово мотивирано престъпление срещу две млади американки.

— Заминаваш за Кейптаун — ми каза Бригс. — Проведи разследване и ги докарай у дома.

Пропагандата на апартейда. Лъжи, и още лъжи. „Защо те, и защо аз?“

Отправих се по стълбите надолу към фоайето и си забраних точно сега да мисля за това. „Защо изобщо мисля за това?“ Знаех защо. Тази сутрин ми крещяха по телефона. Прикачваха ми епитети, и случилото се преди повече от две десетилетия отново изплува пред очите ми. Протоколите от аутопсиите изчезнаха, багажът ми беше щателно претърсен. Помня усещането, че накрая ще свърша мъртва, жертва на банален инцидент, инсценирано самоубийство или убийство, подобно на онези две жени, които още бяха пред очите ми. Виждах ги ясно, както тогава — бледи и вкочанени върху стоманените маси, кръвта им се оттичаше по дренажния канал към пода на една толкова примитива морга, че използвахме ръчни триони, за да отворим черепите им; нямаше и рентген, а аз трябваше да донеса личния си фотоапарат.

Оставих ключовете на рецепцията, превъртях в ума си разговора с Бригс и нещата ми се изясниха. Не знам защо не прозрях истината веднага. Наблюдавах го през прозореца и мислех за дистанцирания му глас, за преднамерената му хладина. И преди го бях чувала да говори по този начин, но досега обикновено се обръщаше така към другите, когато възникналият проблем надхвърляше неговите правомощия. По-скоро ставаше дума за това, отколкото за личното му отношение към мен. Случилото се объркваше сметките му и нямаше нищо общо с конфликтите ни от миналото.

Бяха му се обадили, и то не прессекретарят, нито човек от Доувър, а някой по-висшестоящ. Сигурна бях, че Бригс е говорил с Вашингтон, след като Марино си е развързал езика, дал е воля на въображението си и му е наприказвал какво ли не, преди аз да имам възможност да кажа и дума. Марино не е трябвало да обсъжда инцидента в Кеймбридж, нито пък мен. Беше отключил нещо, което не разбираше, а той не разбираше много неща. Никога не е бил военен. Никога не е работил за федералното правителство и нищо не разбираше от международното положение. Представите му за бюрокрация и интриги се изчерпваха с избора на линия за поведение в местното полицейско управление, окачествяван от него като пълна глупост. Не проумяваше какво представлява властта — онази власт, която може да провали президентски избори или да предизвика война.

Бригс нямаше да предложи да изпрати транспортен самолет до Масачузетс, за да докара трупа в Доувър, ако не беше получил съгласие от Министерството на отбраната, или с други думи — от Пентагона. Било е взето решение, а аз не бях част от него. Качих се във фургона на паркинга, без да погледна Марино. Бях бясна.