Читать «Военна морга» онлайн - страница 17

Майка ми все така живееше в малкия си дом в Маями, обсебена от усилието да ме разбере. Аз бях единственият лекар в родословното дърво, доколкото й беше известно, и тя не можеше да проумее защо бях решила пациентите ми да са мъртъвци. Нито тя, нито единствената ми близка — Дороти, бяха в състояние да проумеят, че този избор, поне отчасти, би могъл да е предопределен от изживяния в детството ми ужас около грижите за моя неизлечимо болен баща, преди на дванайсет години да стана глава на семейството. По силата на интуицията и подготовката си, бях експерт по проблемите на насилието и смъртта. Бях обявила война на страданието и болката. И някак си винаги съумявах да се нагърбя с отговорността или вината. Схемата беше безусловна.

Затворих вратата на дома, в който живях през последните шест месеца. Всъщност, за мен това място беше много повече. Бригс успя да ми припомни откъде идвам и накъде вървя. Посоката беше зададена далеч преди миналия юли — още през 1987 г., когато вече знаех, че съдбата ми ще е свързана със сферата на държавните служби, но не знаех как да изплатя кредита си към медицинския институт. Допуснах нещо толкова банално като парите и нещо така позорно като амбицията, да променят всичко по един фатален, но не и добър начин — всъщност, по най-лошия възможен начин. Бях млада и изпълнена с илюзии. Бях горда и исках повече, без да разбирам, че ако не се заситиш, това „повече“ винаги е по-малко.

След пълния курс на обучение в енорийското училище и правните факултети на Корнел и Джорджтаун можех да започна професионалния си път, необременена от дългове. Но отхвърлих възможностите на медицинския институт „Боуман Грей“, понеже отчаяно желаех да уча в университета „Джон Хопкинс“. Желаех го отчаяно, както желаех всяко нещо. Отидох там без финансова помощ и в крайна сметка се сдобих с невъзможен дълг. Единственото ми спасение беше да приема военна стипендия, подобно на мнозина мои състуденти, включително Бригс, с когото се запознах по времето, когато правех първите си стъпки в медицинската професия. Така се записах в Института по патология към Въоръжените сили, предшественика на Съдебномедицинския институт към Въоръжените сили. Бригс ме накара да повярвам, че след кратък и безметежен промеждутък от време, в което ще преглеждам военните протоколи от аутопсиите във военномедицинския център „Уолтър Рийд“ във Вашингтон, област Колумбия, и след като изплатя заема си, ще мога да се преместя на спокойно място в цивилната съдебномедицинска практика.