Читать «Пробуждането» онлайн - страница 62
Л. Дж. Смит
О, Стефан. В очите й запариха сълзи, а сърцето й се преизпълни с любов.
Толкова отдавна? Ти се интересуваш от мен толкова отдавна? О, Стефан, обичам те…
Няма значение, че не можеш да ми го кажеш. Отвън се чу шум, тя сгъна бързо панделката и я върна в ковчежето. После се обърна към вратата, примигвайки, за да скрие напиращите сълзи.
Няма значение, че точно сега не можеш да го изречеш. Аз ще го казвам и за двама ни. А някой ден и ти ще се научиш.
10
Мило дневниче,
Пиша това в час по тригонометрия и се надявам госпожица Халпърн да не ме види.
Миналата нощ нямах време да пиша, въпреки че много ми се искаше. Вчера беше един лудешки и объркан ден, също както и нощта на годишния бал. Но докато седях тази сутрин в училище, почти имах чувството, че всичко, случило се през този уикенд, е било само сън. Лошите неща бяха наистина ужасни, но добрите бяха безкрайно хубави, много хубави.
Няма да повдигна обвинение срещу Тайлър. При все това той е отстранен временно от училище и от футболния отбор. Също и Дик, задето се е напил на бала. Никой не го казва, но аз мисля, че много хора смятат, че той е виновен за случилото се с Вики. Вчера сестрата на Бони видяла Тайлър в болницата и каза, че и двете му очи били насинени, а цялото му лице било лилаво. Не мога да спра да се тревожа какво ще стане, когато двамата с Дик се върнат в училище. Сега повече от всякога имат причина да мразят Стефан.
Което отново ме връща към Стефан. Когато тази сутрин се събудих, първата мисъл, която ми хрумна и ме изплаши, беше: „Ами ако всичко това не е истина? Ако никога не се е случвало или ако той е размислил?“ Леля Джудит се разтревожи на закуска, защото отново не можах да хапна нищо. Но когато отидох на училище, го видях в коридора пред кабинета. Двамата само се погледнахме. И тогава се уверих. Миг преди да се обърне, той се усмихна, някак си срамежливо. Тогава разбрах също, че той беше прав — по-добре на публично място да стоим далеч един от друг, не и ако не искаме да зарадваме клюкарите.
Ние определено сме заедно. Сега ще трябва да намеря начин да го обясня на Жан-Клод. Ха-ха.
Това, което не разбирам, е защо Стефан не е щастлив за нас двамата като мен. Когато сме заедно, усещам какво чувства, зная колко много ме иска, колко ме обича, когато ме целува, у него има почти отчаян глад, сякаш иска да изсмуче душата от тялото ми. Все едно е черна дупка.
Наложи се да прекъсна за кратко писането в дневника, понеже госпожица Халпърн ме хвана. Дори започна да чете на всеослушание това, което бях написала, но почти веднага престана, предполагам, че заради деликатните теми, на които бях посветила последните си редове, тя се притесни и очилата й се замъглиха, явно не остана много доволна от прочетеното. А пък аз сега съм толкова щастлива, че не ме трогват второстепенните грижи като това дали ще ме скъсат на изпита по тригонометрия.
Стефан и аз обядвахме заедно или поне се оттеглихме в ъгъла на игрището и седнахме там, след което аз извадих обяда си. Той не си беше направил труда да донесе нещо. Разбира се, оказа се, че и аз нищо не успях да изям. Почти не се докосвахме — дори не се опитахме, — но за сметка на това пък си говорихме и непрекъснато се гледахме. Искаше ми се да го докосна. И то повече, отколкото всяко друго момче, което съм познавала. Знаех, че и той иска това, но се държеше на разстояние от мен. Ето какво не мога да проумея: защо се съпротивлява срещу това, защо е тъй сдържан. Вчера в неговата стая намерих убедително доказателство, че ме е наблюдавал още от пристигането си тук. Помниш ли, скъпо мое дневниче, какво споделих с теб за втория ден в училището, когато с Бони и Мередит бяхме на гробището? Е, вчера в стаята на Стефан аз намерих моята тъмнорозова панделка, която носех в онзи ден. Спомням се, че при бягството ни от гробището тя изпадна от ръката ми. Той сигурно я е взел и я е запазил. Не му казах, че зная за нея, защото той очевидно е искал да го запази в тайна, но това показва, че се интересува от мен и ме харесва, нали?
Ще ти кажа още, че има една личност, която никак не е доволна. Каролайн. Очевидно всеки ден по обяд го е влачила в кабинета по фотография и когато днес той не се е появил, тръгнала да го търси и накрая ни откри. Бедният Стефан, напълно беше забравил за нея и това го шокира. След като тя си тръгна — с отвратителен, нездравословен, зеленикав цвят на лицето, длъжна съм да добавя — той ми разказа как тя се залепила за него още първата седмица в училище. Казала му, че забелязала, че той не обядва, а тя също не се хранела на обяд, тъй като била на диета и го попитала не иска ли да си намерят някое тихо местенце, където да се уединят и да си починат? Той всъщност не каза нищо лошо за нея (което ми се струва, че е неговата представа за добри маниери и за това, което един джентълмен не бива да прави) но ме увери, че между тях не е имало нищо. Аз си мисля, че за Каролайн да бъде забравена, е много по-лошо, отколкото ако я бе замерил с камъни.
Чудя се защо Стефан не обядва. Това е доста странно за един футболист.
Ох-ох. Господин Танър току-що мина покрай мен и аз успях навреме да закрия дневника си с една тетрадка. Бони се крие зад учебника си по история, но аз виждам, че раменете й се тресат. А Стефан, който седи пред мен, изглежда толкова напрегнат, сякаш всеки миг ще скочи от чина си и ще побегне. Мат ми хвърли един поглед „ти си луда“, а Каролайн ме изгледа кръвнишки. Аз бях самата невинност, вперила очи в господин Танър. Затова ако написаното е малко объркано и разкривено, сега ти е ясно защо.
През последния месец наистина не бях на себе си. Не можех да мисля ясно за нищо, нито да се концентрирам за каквото и да било, с изключение на Стефан, толкова неща съм оставила недовършени, че страх ме хваща. Аз отговарям за украсата на Къщата на духовете, а още нищо не съм направила по въпроса. Все пак ми остават още три седмици и половина, за да организирам всичко. Аз обаче искам да бъда само със Стефан.
Бих могла да напусна комитета, но така ще оставя Бони и Мередит да опъват за всичко. Освен това не, съм забравила какво ми каза Мат, когато го помолих да доведе Стефан на бала: „Ти искаш всички и всичко да се въртят около Елена Гилбърт“.
Това не е истина. Или дори и да е било истина в миналото, повече няма да бъде така. Аз искам — о, това ще прозвучи адски тъпо — но искам да бъда достойна за Стефан. Знам, че той няма да подведе момчетата от отбора само заради собственото си удобство. Искам той да се гордее с мен.
Искам той да ме обича толкова много, колкото го обичам аз.
