Читать «Пробуждането» онлайн - страница 58
Л. Дж. Смит
Зад него небето изсветляваше. Но преди да си тръгне, отправи една последна мисъл с цялата сила на болката, която го изпълваше, търсейки някаква друга Сила, която може би беше наблизо. Отчаяно се опитваше да открие някакво друго обяснение на случилото се в църквата.
Но нямаше нищо, нито следа от отговор. Смълчаното гробище сякаш му се надсмиваше.
Елена се събуди от слънчевата светлина, струяща през прозореца на спалнята й. Имаше чувството, че току-що се е възстановила от тежък и продължителен грип и сякаш е Коледа сутрин. Когато се изправи в леглото, мислите й бясно запрепускаха.
Слезе на долния етаж по нощница. От светлината, която проникваше през прозорците, разбра, че се е успала. Леля Джудит и Маргарет бяха в дневната.
— Добро утро, лельо Джудит. — Изненада леля си с дълга и силна прегръдка. — Добро утро и на теб, тиквичке. — Сграбчи ръката на Маргарет и я понесе във вихрен танц из стаята. — И — о! Добро утро, Робърт. — Малко засрамена от изблика си на чувства и не дотам благоприличното си облекло, тя пусна Маргарет и забърза към кухнята.
Леля Джудит я последва. Под очите й имаше тъмни кръгове, но тя се усмихваше.
— Изглежда тази сутрин си в добро настроение.
— О, да, така е. — Елена я прегърна отново, за да се извини за тревогата, която й бе причинила.
— Знаеш, че трябва да се видим с шерифа, за да му разкажеш за Тайлър.
— Да. — Елена извади каната със сока от хладилника и си наля една чаша. — Но може ли първо да отида в дома на Вики Бенет? Зная, че тя сигурно е разстроена, особено след като изглежда никой не й вярва.
— А ти вярваш ли й, Елена?
— Да — отговори бавно момичето. — Вярвам й. И, лельо Джудит — додаде решително, — на мен също ми се случи нещо в църквата. Мисля…
— Елена! Бони и Мередит са дошли да те видят — разнесе се гласът на Робърт от коридора.
Желанието да се довери на леля си секна.
— О… кажи им да влязат! — извика Елена и отпи от портокаловия сок. — Ще ти разкажа по-късно — обеща на леля Джудит, докато стъпките приближаваха към кухнята.
Бони и Мередит се спряха на прага с непривично сериозни и леко притеснени физиономии.
Елена също се чувстваше малко неловко и зачака леля й да излезе от стаята, за да заговори.
Прочисти гърлото си, с очи, приковани в една очукана плочка на пода. Хвърли крадешком поглед нагоре и видя, че Бони и Мередит се взират в същата плочка.
Избухна в смях и двете момичета вдигнаха глави.
— Твърде съм щастлива, за да се оправдавам — рече Елена и протегна ръце към приятелките си. — Зная, че трябва да се срамувам от думите си и наистина
— Ти наистина трябва да съжаляваш, задето избяга от нас по този начин — упрекна я нацупено Бони, докато трите се събираха в дружеска прегръдка.