Читать «Кръвожадност» онлайн - страница 54

Погледнах отново към Кали. Дали е знаела, че това представление е за вампири?

— Но сега гладът на вампира се събуди. И няма да повярвате на какво е способен, за да го задоволи — продължи водещият, когато вампирът от сцената размаха ръце към жената, все едно дирижираше оркестър. В този момент засвири тромпет, отначало бавно, сетне все по-бързо и по-бързо. Жената имаше вид сякаш всеки миг ще се строполи върху сцената.

— Може би татко трябва да наеме учител по танци за нашия вампир — прошепна Кали, а дъхът й опари бузата ми.

Тогава внезапно вампирът спря да маха с ръце. Музиката също секна, а жената се закова на място. Вампирът се наклони към нея, сграбчи ръкава на роклята й и го скъса, разкривайки млечнобялата й кожа.

— Настроени ли сте порочно тази вечер? — подвикна вампирът към публиката, размахвайки откъснатия ръкав. След това съдра и другия.

Стомахът ми се преобърна.

— Попитах, настроени ли сте порочно тази вечер? — извика отново мъжът и хвърли плата към публиката.

Тълпата завика въодушевено, докато танцьорката продължаваше да извива и кърши снага около „вампира“. Бавно започна да сваля дрехите си, една след друга, като запращаше копринен чорап или долна фуста към зрителите, докато накрая остана полугола.

Когато музиката отново зазвуча със забързан ритъм, тя бе останала почти без дрехи. Накрая се отпусна върху един стол на сцената, докато конферансието свали и последната й дреха, принуждавайки я да се покрие с ръце.

— Тъй като той е звяр от ада, единственият начин да бъде спрян е да се прободе в сърцето. Но вампирите също така могат да бъдат държани настрана с кръст…

При тези думи танцьорката изигра пантомима, показвайки, че няма джобове, които да съдържат кол или кръст.

Свлякох се в стола си, замислен за моите жертви. За Алис, Лавиния, медицинската сестра, чието име никога нямаше да узная. Нямаше нищо красиво или романтично в нападенията ми. Бяха бързи, кървави, смъртоносни. Бях ги убил, без да се замисля, със светкавична жестокост и жажда за още кръв.

— Добре ли си? — попита Кали.

За пръв осъзнах колко силно стискам ръката й. Отпуснах дланта й, а тя тутакси се сгуши по-близо до мен. Кръвта й пулсираше като сладка музика в тялото й, топлината й уталожи гнева ми. Отпуснах се до нея, омиротворен от мелодичния й глас, докато се смееше на представлението. Кали беше топла, мека и толкова жива. Исках този миг да спре, да трае вечно, да няма нищо друго освен мен, Кали и туптящото й сърце. В този момент нямах нужда от нищо друго, нито от кръв, нито от сила, нито от Де…

Тялото ми се напрегна и аз се изправих в стола си. Какво правех? Нима бях забравил брат си, какво му бях сторил, при това толкова бързо?

Станах.

— Хей, ти, сядай! — излая някакъв глас зад мен.

— С-съжалявам. Трябва да вървя — смотолевих и се запрепъвах към вратата.

— Стефан, почакай! — извика Кали.

Но аз продължих да вървя, докато не излязох на улицата. Затичах се, за да избягам от нощното оживление и не спрях, докато не стигнах до брега на реката. Докато се взирах в отражението си в течащата вода, думите на Пърси отекнаха в главата ми: „Ти или ще поискаш да я убиеш или да я целунеш. И в двата случая нещата няма да свършат добре за теб.“